Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 8

— Не се прави на голям моралист — каза Монталбано на Монталбано. — А се опитай по-скоро да се измъкнеш от тази каша.

Изтръгна се от мислите си и погледна към брега. Майчице свята, колко беше далече! Как беше успял да стигне толкова навътре в морето? И какво, по дяволите, да направи, за да измъкне удавника на сушата? Междувременно мъртвецът, повлечен от течението, се беше отдалечил на няколко метра от него. Имаше желание да го предизвика, за да си премерят силите по плуване ли? И точно в този момент намери разрешение на проблема. Изхлузи банския си, който освен ластик имаше на талията и връв, достатъчно дълга, въпреки че не служеше за нищо, сложена само за красота. С две загребвания се приближи към трупа и след като помисли малко, надяна банския си на лявата му ръка, затегна го много силно около китката и го завърза с единия край на връвта. Другия край омота и стегна с два възела около лявото си стъпало. Налагаше се да го каже, но ако ръката на мъртвия не се откъснеше по време на влаченето, което беше твърде възможно, цялата тази случка можеше да приключи добре, макар и с цената на големи усилия. Заплува. Плува дълго и бавно, използвайки по принуда само ръцете си, като спираше от време на време, за да си поеме въздух или да провери дали трупът продължава да е свързан с него. Малко след половината от пътя почувства необходимост от по-продължителна почивка, защото дишането му беше станало като на стар мях. Обърна се по гръб като умрял, а онзи — истинският умрял, се завъртя с лицето надолу заради предадено му посредством връвта движение.

— Имай търпение — извини се Монталбано.

Когато почувства, че вече не е така задъхан, пое отново. След известно време, което му се стори безкрайно, разбра, че е стигнал до място, където докосваше дъното. Изхлузи връвта от ходилото си, като не преставаше да държи края й в ръката си, и се изправи. Водата стигаше до носа му. Подскачайки на пръсти се премести няколко метра по-напред и най-накрая успя да стъпи с цялото си ходило върху пясъчното дъно. В този момент, чувствайки се вече сигурен, му се прииска да направи първата си крачка.