Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 107

Беше стигнал до средата, когато чу боботенето на двигател. Разбра веднага, че е на потеглящата гумена лодка, чийто шум се чуваше още по-силно на фона на тишината, а в пещерата се получаваше и звуков резонанс. Спря. Пред входа на малкото пристанище морската вода изведнъж се оцвети в червено. Заради позицията, в която се намираше, Монталбано не можеше да види запаления прожектор, защото го закриваше другият кекур, който стърчеше пред него, но това червено отражение не можеше да бъде от нещо друго. Ясно различи как през него премина очертанието на гумената лодка, въпреки че не успя да разбере колко хора имаше на борда й. Веднага след това отражението изчезна, шумът от мотора се отдалечи, но дълго продължи да се чува като бръмчене на муха, а после се загуби. Всичко ставаше както беше предвидил. Заслиза отново по стълбите и му се наложи да се овладее да не запее с пълно гърло, защото досега не беше сбъркал нито един ход.

Задоволството му обаче се оказа кратко. Щом закрачи по плажа, веднага разбра колко трудно се ходи по дълбокия сух пясък. Щеше да е достатъчно да направи само десетина стъпки, за да го заболи гърбът, но пък да се приближи към водата, за да достигне мокрия и сбит пясък, беше доста опасно, защото можеше да се окаже на открито. Седна на земята и се опита да свали единия си ботуш. Той се смъкна леко по бедрото му, но упорито отказа да премине през коляното. Изправи се и повтори опита си. По-зле и отпреди. Започна да се поти и да ругае светците по азбучен ред. Най-накрая успя да застопори тока между два стърчащи от стената камъка и се освободи от ботуша. Закрачи отново с боси крака, държейки в едната си ръка клещите, а в другата ботушите. В тъмнината не забеляза туфа плевели, целите в тръни, и стъпи отгоре им. Стотици от тях се забиха доволни в стъпалата му. Падна духом. Не, трябваше да си вземе бележка, тези начинания вече не бяха лъжица за неговата уста. Като стигна до ръба на ямата, седна и нахлузи отново рибарските ботуши, обливайки се в студена пот заради болката, която му причиняваха десетките тръни, раздразнени при триенето в гумата.

Влезе бавно в ямата и изпита удовлетворение, като разбра, че е пресметнал правилно, защото водата наистина стигна до половината на бедрото му, точно един пръст под мястото, където свършваха ботушите. Сега пред него се извисяваше първата скала джудже от кекурите, обозначаващи входа на малкото пристанище, което на практика започваше от нея. Напъха клещите в колана си и опипвайки скалата с ръка, намери в нея две опорни точки. Набра се с ръцете нагоре. Катеренето му се улесняваше от гумените подметки, които се застопоряваха добре в скалата. Хлъзна се само веднъж, но успя да се задържи с едната си ръка. Вкопчвайки се като рак, стигна до металната мрежа. Взе клещите и започвайки от дясно надолу, сряза първия ред. „Щрак“, острият металически звук прозвуча в тишината като револверен изстрел, или поне така му се стори. Замръзна на мястото си, не смеейки да помръдне дори един пръст. Нищо не се случи, никой не се развика, никой не се появи скорострелно. И така „щрак“ след „щрак“, като правеше между единия и другия „щрак“ нужната предохранителна пауза, успя за около половин час да отреже всички редове от мрежата, заварена за металния кол, който на свой ред беше зациментиран в стената. Не отряза само два реда в горната част — единия вдясно, а другия вляво, които служеха, за да задържат мрежата неподвижна и да й придават вид на непокътната. Тях щеше да отреже, като му дойде времето. Сега можеше да се маха оттам. Остави клещите под мрежата и като се държеше с двете си ръце, вкопчен в горната част на скалата, отпусна тялото си надолу, а с краката си затърси някаква опорна точка. Стори му се, че я е намерил, напъха върха на ботуша си и отпусна хватката. Оказа се грешка. Опорната точка не беше дълбока и не издържа тежестта му. Хлъзна се надолу по скалата, опитвайки се да се задържи с ноктите. Стори му се, че се е превърнал в котката Силвестър в едно от най-добрите й комични изпълнения. Издра си ръцете и падна право в ямата. Защо ли не подейства законът на Аристотел, всъщност не, този на Архимед? На всяко тяло, потопено в течност, действа вертикална сила с посока от долу нагоре и големина, равна на теглото на изместената от него течност. Така ли е, или не? Той обаче не получи никаква плавателна сила, получи я водата, която се разплиска като фонтан над главата му, изсипа се, намокри фланелата му, изпляска весело между тестисите му и проникна в ботушите му. Освен това му се стори, че при падането се беше възпроизвел същият шум, който се чува, когато някой кит излиза на пясъка. Наостри слух, но отново не чу нищо — ни вопъл, ни стон. Тъй като морето беше леко развълнувано, пазачът вероятно е предположил, че е от вълните, които се разбиваха в скалите, но този път по-силно от обичайното. Излезе от ямата и се просна на пясъка.