Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 99

Продължаваха да карат, като маа Рамотсве правеше всичко възможно да не изпуска от поглед с белия си микробус по-мощната кола на д-р Комоти. Тя не се тревожеше, че той може да я забележи; пътят беше натоварен и нямаше причина д-р Комоти да обърне специално внимание на колата й. Разбира се, щом стигнеха до Лобатсе, щеше да се наложи да е по-внимателна, защото той можеше да я забележи сред оределия поток от коли.

Той обаче не спря в Лобатсе и маа Рамотсве започна да се тревожи. Това можеше да значи, че е решил да посети някое село по-нататък. И все пак това не бе особено вероятно, понеже след Лобатсе нямаше кой знае какви селища, поне нямаше селища, които биха представлявали интерес за човек като д-р Комоти. Значи единственото, което оставаше, беше границата, на няколко километра по-нататък. Точно така! Вече бе сигурна, че д-р Комоти смята да премине границата. Той отиваше в Мафикенг.

Щом я осени идеята, че д-р Комоти ще излезе извън страната, маа Рамотсве силно се ядоса на собствената си глупост. Тя не си носеше паспорта. Д-р Комоти щеше да продължи, а тя щеше да остане в Ботсуана. А щом веднъж минеше от другата страна, той можеше да прави каквото си иска — и без съмнение щеше да го стори, — без тя да може да разбере.

Тя го видя да спира на граничния пост, а след това обърна колата и си тръгна като ловец, който е преследвал плячката си, докато не е изчерпал силите си докрай, и сега е принуден да се откаже. Той щеше да прекара почивните дни в чужбина, а тя продължаваше да знае за заниманията му толкова, колкото и в началото. Щеше да се наложи през следващата седмица отново да се заеме с досадното следене на дома му през нощта, съзнавайки с горчивина, че всъщност престъплението е извършено през уикенда. И докато правеше всичко това, щеше да се наложи да отложи другите случаи — случаи, които носеха пари и плащаха сметката й в сервиза.

Когато се върна в Габороне, маа Рамотсве беше в много лошо настроение. Легна си рано, но лошото настроение не бе я напуснало и другата сутрин, когато отиде в Търговския център. Както често правеше в събота сутрин, тя си взе чаша кафе на верандата на хотел „Президент“ и приятно си побъбри със своята приятелка Грейс Гакатсла. Грейс, която имаше магазин за дрехи в Броудхърст, винаги я развеселяваше с разказите си за налудностите на своите клиенти. Една от тях, министерша, си купила рокля в петък, а следващия понеделник я върнала, като заявила, че не й става. Но в събота Грейс била на една сватба, където тази жена носела роклята, която й била съвсем по мярка.

— Разбира се, не можех да й кажа в лицето, че е лъжкиня и че аз не давам дрехи под наем — каза Грейс. — Затова я попитах дали й е харесала сватбата. Тя се усмихна и каза, че й е харесала. Аз рекох, че и на мен ми е харесала. Тя очевидно не ме беше видяла там. Усмивката й изчезна и каза, че може би ще даде на роклята още един шанс.

— Тази жена е глупава като таралеж — каза маа Рамотсве.