Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн
Алегзандър Маккол Смит
Алегзандър Маккол Смит
Дамска детективска агенция №1
Тази книга се посвещава на Ан Гордън-Гилис от Шотландия и Джо и Мими Макнайт от Далас, Тексас.
Първа глава
Таткото
Маа Рамотсве имаше детективска агенция в Африка, в подножието на възвишението Кгале. Нейните активи бяха: бял микробус, две бюра, два стола, телефон и една стара пишеща машина. Имаше и чайник, в който маа Рамотсве, единствената жена — частен детектив в Ботсуана, си правеше ройбос. Имаше и три чаши — една за нея, една за секретарката и една за клиента. Всъщност от какво друго се нуждае една детективска агенция? Детективските агенции зависят от човешката интуиция и интелигентност, а маа Рамотсве имаше в излишък и от двете. Но, разбира се, никакъв опис не би могъл да включва тези качества.
Освен това тя имаше и великолепен изглед от агенцията си, което също не би могло да е част от описа. Как може някакъв опис да даде представа за гледката от вратата на маа Рамотсве? Отпред — акация, дървото-храст, което осейва широките периферии на Калахари; големите бели бодли са остри като предупреждение, а маслиненосивите листа — напротив — са толкова деликатни. В клоните й, особено в късния следобед или в прохладното ранно утро, човек можеше да види и папагал, или по-скоро да го чуе. А зад акацията, над прашния път, се виждаха покривите на градчето, затулени от дървета и шубраци; на хоризонта, в синята мараня, се издигаха хълмовете, като невероятни, прекалено огромни мравуняци.
Всички я наричаха маа Рамотсве, макар че ако искаха да бъдат официални, би трябвало да й викат мадам маа Рамотсве. Така бе редно за човек с добро обществено положение, но самата тя никога не беше използвала това обръщение по свой адрес. Затова винаги си оставаше маа Рамотсве, а не Прешъс Рамотсве — име, което много малко хора използваха.
Тя беше добър детектив и добра жена. Добра жена в добра страна, би казал човек. Тя обичаше своята Ботсуана, една мирна страна, обичаше и Африка заради всички изпитания, които тя бе преживяла. Не се срамувам да се нарека африкански патриот, казваше маа Рамотсве. Обичам всички хора, създадени от Бога, но най-много обичам хората, които живеят на това място. Те са моите хора, моите братя и сестри. Мой дълг е да им помогна да разнищят загадките в своя живот. Това е моето призвание.
В моментите, когато беше свободна и нямаше належаща работа — моменти, в които всички се одрямваха от жегата, — тя обикновено сядаше под акациевото си дърво. Там беше твърде прашно, а и кокошките понякога идваха и кълвяха нещо в краката й, и все пак, изглежда, това място даваше простор на мисълта. Тъкмо тук маа Рамотсве обмисляше някои въпроси, които в ежедневния живот могат толкова лесно да бъдат забравени.
Всичко, мислеше си маа Рамотсве, преди това е било нещо друго. Ето ме мен, единствената жена — частен детектив в цяла Ботсуана, седя пред своята детективска агенция. Но само преди няколко години тук нямаше детективска агенция, а още по-отдавна, преди да се появят каквито и да е постройки, тук са били само акациевите дървета, коритото на реката в далечината и после Калахари, на един хвърлей разстояние.
