Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 97

— Не ми говори за полицията — каза той. — Те никога не си държат устите затворени. Ако се обърна към тях да разследват случая, те ще го разглеждат като чиста проба разследване за наркотици. Ще нахлуят и ще претърсят къщата му, а после някой ще се разприказва. За нула време целият град ще заговори, че той е наркоман. — Той направи пауза, като се питаше дали маа Рамотсве може да разбере всички тънкости на дилемата, пред която беше изправен. — Ами ако не е? Ако аз греша? Тогава ще съм унищожил репутацията му без никаква причина. Той може да е некомпетентен от време на време, но това не е причина да го унищожа.

— Но ако наистина открием, че използва наркотици? — попита маа Рамотсве. — Не че съм сигурна как можем да го направим, но ако все пак успеем — какво тогава? Ще го уволниш ли?

Д-р Макетси енергично поклати глава.

— Ние не възприемаме наркотиците по този начин. Тук не става дума за добро или лошо поведение. Ще погледна на това като на медицински проблем и ще се опитам да му помогна. Ще се опитам да реша проблема.

— Но ти не можеш да „решиш проблема“ на подобни хора — каза маа Рамотсве. — Пушенето на трева е едно, а дрогирането с лекарства и други силни наркотици е нещо друго. Покажи ми един излекуван наркоман. Само един. Може би има такива, но аз никога не съм ги виждала.

Д-р Макетси сви рамене.

— Знам, че те могат да бъдат много манипулативни — каза той. — Но някои от тях наистина успяват да се откажат Мога да ти покажа някои статистически данни.

— Може би да, може би не — каза маа Рамотсве. — Въпросът е: какво искаш да направя?

— Разбери как стоят нещата с него — каза д-р Макетси. — Следи го няколко дни. Разбери дали взема наркотици. Ако е така, виж дали снабдява други с наркотици, докато го следиш. Защото това би бил още един проблем за нас. Ние контролираме строго наркотиците в болницата, но от време на време е възможно нещичко да изчезне, а най-малко от всичко се нуждаем от лекар, който продава наркотичните запаси на болницата на наркомани. Това не можем да търпим.

— Ще го уволниш ли в такъв случай? — попита маа Рамотсве. — Няма ли да се опиташ да му помогнеш?

— Ще изхвърчи от болницата като тапа — засмя се д-р Макетси.

— Добре — каза маа Рамотсве. — Сега да ти кажа за хонорара.

Лицето на д-р Макетси помръкна.

— Притеснявах се за това. Това е толкова деликатно разследване, едва ли болницата ще плати за него.

Маа Рамотсве кимна с разбиране.

— Мислеше, че щом съм ти стара приятелка…

— Да — каза тихо д-р Макетси. — Мислех си, че като стара приятелка може да си спомниш, че накрая, когато баща ти беше съвсем зле…

Маа Рамотсве наистина си спомняше. Д-р Макетси идваше всяка сутрин в къщата им в продължение на три седмици и накрая уреди баща й да бъде преместен в болницата, в отделна стая — всичко това направи безплатно.

— Спомням си много добре — каза тя. — Споменах хонорара само за да ти кажа, че няма да плащаш.

Тя разполагаше с цялата информация, необходима, за да започне разследването на д-р Комоти. Имаше адреса му в Каунда Уей, снимка, която й даде д-р Макетси, и номера на зелената кола, която той караше. Научи също телефонния му номер и номера на пощенската му кутия в пощата, въпреки че не си представяше при какви обстоятелства можеха да й потрябват тези неща. Сега оставаше само да започне да наблюдава д-р Комоти и да научи колкото се може повече неща за него за възможно най-кратко време.