Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 101

Д-р Комоти се оказа благодатен за следене. Следващият петък той напусна болницата навреме и потегли по пътя за Лобатсе, следван на разстояние от маа Рамотсве в нейния микробус. Пресичането на границата се оказа сложна работа, понеже маа Рамотсве не биваше да е твърде близо до него на граничния пост, но в същото време не биваше да го изпусне от другата страна. За няколко секунди изглеждаше, че тя ще се забави, понеже мудният чиновник разлистваше внимателно паспорта й, разглеждайки печатите, които показваха нейните отивания и връщания от Йоханесбург и Мафикенг.

— В графата „занятие“ пише, че сте детектив — каза той начумерено. — Как може жена да бъде детектив?

Маа Рамотсве го прониза с поглед. Ако тази среща продължеше още малко, тя щеше да изгуби д-р Комоти, на когото тъкмо подпечатваха паспорта. След няколко минути той щеше да е преминал граничния контрол и белият микробус нямаше да има никакъв шанс да го настигне.

— Много жени са детективи — каза маа Рамотсве с достойнство. — Не сте ли чели Агата Кристи?

Чиновникът я погледна и се наежи.

— Да не искате да кажете, че съм необразован човек? — изръмжа той. — Това ли казвате? Че не съм чел този господин Кристи?

— Не, не — каза маа Рамотсве. — Вие, митничарите, сте добре образовани и много ефективни. Вчера, като бях в къщата на вашия министър, му казах, че според мен неговите служители са много любезни и ефективни. Добре си поговорихме за това на вечеря.

Чиновникът замръзна. За миг доби несигурен вид, но после посегна към гумения печат и подпечата паспорта.

— Благодаря ви — каза той. — Вече можете да вървите.

Маа Рамотсве не обичаше да лъже, но понякога това беше необходимо, особено когато се сблъскаш с хора, издигнали се на пост, надхвърлящ способностите им. Едно такова украсяване на истината — защото тя наистина познаваше министъра, макар и доста бегло — понякога стряскаше такива хора и често това беше за тяхно добро. Може би този чиновник добре ще си помисли другия път, когато му се прииска да се държи грубо с някоя жена без причина.

Тя се върна в колата и един граничен служител й махна с ръка да мине покрай бариерата. Д-р Комоти не се виждаше и, за да го настигне, се наложи да изстиска и последните сили на микробуса. Той обаче не караше особено бързо, ето защо тя намали и продължи след него покрай останките от столицата на Мангопе с неговата илюзорна Република Бофутхатсуана. Там беше стадионът, на който президентът беше задържан от собствените си войски, вдигнали се на бунт; там бяха правителствените канцеларии, които управляваха абсурдно накъсаната държава от името на нейните господари в Претория. Такова безсмислено разхищение на енергия, помисли си тя, такава пълна глупост, че когато му дойде времето, тя просто избледня като някаква илюзия, каквато всъщност си беше. Всичко това беше част от фарса на апартейда и чудовищната мечта на Ферворд; такава болка, толкова дълго влачено страдание, което се прибавяше към цялото страдание на Африка.