Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 100

— Като хиена — каза Грейс. — Като мравояд с дълъг нос.

После обаче смехът утихна, Грейс си отиде и лошото настроение на маа Рамотсве се върна. Струваше й се, че ще продължи да се чувства така чак до понеделник. Даже се боеше, че това настроение ще си остане чак до края на случая „Комоти“ — ако изобщо успееше да го доведе до завършек.

Маа Рамотсве плати сметката и си тръгна. И точно тогава, докато слизаше по стълбите пред хотела, видя д-р Комоти в Търговския център.

За миг маа Рамотсве остана напълно неподвижна. Д-р Комоти беше пресякъл границата предишната вечер малко преди седем. Границата се затваряше в осем часа, което значеше, че той не би имал време да отиде до Мафикенг, който беше на още четирийсет минути път, и да се върне навреме, преди да затворят границата. Значи беше прекарал една нощ там и първото, което беше направил тази сутрин, е било да потегли обратно към Габороне.

Тя бързо се съвзе от изненадата, че го е видяла и осъзна, че трябва добре да се възползва от възможността да го проследи и да види какво ще направи. Той влезе в железарията и маа Рамотсве се помота отвън, разглеждайки разсеяно витрината, докато той излезе. След това той се върна право на паркинга и тя го видя как се качва в колата си.

През останалата част от деня д-р Комоти си остана вкъщи. В шест вечерта отиде в хотел „Сън“, където пийна по едно с двама мъже, които маа Рамотсве разпозна като негови сънародници — нигерийци. Тя знаеше, че единият от тях работи в счетоводна фирма, а другият май беше начален учител. Нищо в тяхната среща не изглеждаше подозрително. Точно в този момент из града се срещаха много други като тях — хора, сближени единствено от изгнаническия живот, които говореха за дома.

След един час той си тръгна — с това се изчерпи социалният живот на д-р Комоти за този уикенд. В неделя вечер маа Рамотсве вече бе решила следващата седмица да докладва на д-р Макетси, че, за съжаление, няма никакви индикации д-р Комоти да се движи в кръговете на наркоманите и — напротив — той има вид на образец за сериозност и почтеност. Нямаше и следа от жени, освен ако те не се криеха в къщата и никога не излизаха. Никой не дойде в къщата, докато тя я наблюдаваше, и никой не излезе от нея, с изключение на самия д-р Комоти. С две думи, пълна скука беше да го следи човек.

Но оставаше въпросът за Мафикенг и пътуването в петък вечер натам и обратно. Ако беше ходил там да пазарува на пазарите „ОК“ — както правеха мнозина, — тогава сигурно щеше да остане и поне част от съботата, което очевидно не беше направил. Следователно, сигурно бе направил онова, за което е пътувал дотам, още в петък вечерта. Дали не се срещаше с жена някоя от евтините южноафриканки, които мъжете кой знае защо харесваха. Това беше най-простото обяснение, а и най-вероятното. Но защо толкова е бързал да се върне в събота сутрин? Защо не е останал там и в събота и не я е завел на обяд в хотел „Мбабато“? Имаше нещо гнило и маа Рамотсве си помисли, че следващата седмица би могла да го проследи до Мафикенг, ако, разбира се той отидеше там, и да види какво става. Ако нямаше нищо за гледане, можеше поне да напазарува и да се върне в събота сутринта. И без друго мислеше да ходи дотам, а сега можеше да убие два заека с един куршум.