Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 98

Д-р Макетси предвидливо я беше снабдил с копие на списъка на дежурствата в спешното отделение през следващите няколко месеца. Това значеше, че маа Рамотсве щеше да знае кога точно той трябва да излезе от болницата и да се върне вкъщи, както и кога ще има нощно дежурство. Това щеше да й спести много време и усилия, много висене и чакане в белия микробус.

Тя започна след два дни. Беше на пост, когато д-р Комоти излезе от паркинга на болницата следобед, и го последва дискретно до града, като паркира през няколко коли от него и изчака той да напусне паркинга, преди да излезе от колата си. Той влезе в един-два магазина и си купи вестник от Книжния център. После пак се качи в колата си, отиде си право вкъщи и си остана там — според нея, без да върши нищо нередно, — докато светлините угаснаха малко преди десет вечерта. Доста скучно беше да седиш толкова време в белия микробус, но маа Рамотсве беше свикнала и никога не се оплакваше, след като е решила да се захване с някаква работа.

Би седяла в колата си цял месец, че и повече, ако за това я помолеше д-р Макетси; това беше най-малкото, което можеше да направи след стореното от него за баща й.

Тази вечер не се случи нищо, на следващата — също. Маа Рамотсве вече започваше да се чуди дали в рутинния живот на д-р Комоти има поне дребно разнообразие, когато внезапно нещата се промениха. Беше петък следобед и маа Рамотсве се канеше да проследи д-р Комоти на връщане от работа. Докторът малко закъсня, но накрая се появи на входа на спешното отделение със стетоскоп, пъхнат в джоба на бялото му сако, и се качи в колата си.

Маа Рамотсве излезе след него от двора на болницата, доволна, че той не забелязва нейното присъствие. Предполагаше, че ще отиде до Книжния център за вестника си, но този път, вместо да свърне към града, той сви в другата посока. Маа Рамотсве усети задоволство, че най-сетне можеше да се случи нещо, и внимаваше да не го изпусне, докато си пробиваха път през оживеното движение. Пътищата бяха по-натоварени от обикновено, защото беше петък следобед в края на месеца — тоест деня, в който се плащат заплатите. Тази вечер щеше да има повече пътни злополуки от обикновено и лекарят, който заемаше мястото на д-р Комоти в спешното отделение, щеше да има доста работа — шиене на пияници, вадене на парченца от предното стъкло от телата на хората, пострадали при катастрофа.

С изненада маа Рамотсве установи, че д-р Комоти поема към пътя за Лобатсе. Това беше интересно. Ако търгуваше с наркотици, използването на Лобатсе като база би било добра идея. Селището беше достатъчно близо до границата и оттам можеше да предава стока за Южна Африка или да взема получени пратки. За каквото и да ставаше дума, то го правеше много по-интересен за проследяване.