Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 96

— Провери ли дипломата му? — попита маа Рамотсве. — В наше време е доста лесно да се фалшифицират документи, с всички фотокопирни машини и лазерни принтери. Всеки може да го направи. Може би той изобщо не е лекар. Може да е бил портиер на болница или нещо такова.

Д-р Макетси поклати глава.

— Проверихме всичко — каза той. — Проверихме в Медицинския университет в Нигерия — повярвай ми, хич не беше лесно. Проверихме също в Главния медицински съвет във Великобритания, където е работил като регистратор две години. Даже поискахме снимка от Найроби — същият човек е. Ето защо съм напълно сигурен, че той е точно този, за когото се представя.

— Не можеш ли просто да го изпиташ? — попита маа Рамотсве. — Не можеш ли да се опиташ да разбереш какви са медицинските му познания, като му зададеш няколко хитри въпроса?

— Вече го направих — усмихна се д-р Макетси. — Възползвах се от възможността да говоря с него за един-два трудни случая. В първия случай се справи много добре и даде доста добър отговор. Явно си разбираше от работата. Но във втория се опитваше да се измъкне. Каза, че иска да помисли. Това ме ядоса и аз споменах нещо за предния случай, който разгледахме. Това го извади от равновесие и той само промърмори нещо неразбираемо. Сякаш беше забравил какво ми е казал преди три дни.

Маа Рамотсве погледна към тавана. Тя знаеше какво е да забравяш. Горкият й баща накрая беше започнал да забравя всичко, понякога едва успяваше да я познае. Това беше разбираемо при старите хора, но не и при млад лекар. Освен ако, разбира се, той не беше болен и болестта не влияеше на паметта му.

— Съвсем наред е с главата — каза д-р Макетси, сякаш предвиждайки нейния въпрос. — Поне доколкото мога да преценя. Не е случай на предсенилна деменция. Боя се, че става дума за наркотици. Вероятно той злоупотребява с наркотици и през половината време, в което лекува пациентите, всъщност не е на себе си.

Д-р Макетси направи пауза. Беше изстрелял своя снаряд и сега отново седна, сякаш принуден да замълчи заради последиците от казаното. Това беше почти толкова лошо, колкото ако бяха позволили на неквалифициран доктор да практикува. Ако министърът чуеше, че някакъв доктор лекува пациентите си в болницата, докато е под въздействие на наркотици, можеше да започне да пита доколко шефовете в тази болница си вършат работата.

Той отлично си представяше разговора. „Добре, д-р Макетси, но не можехте ли да разберете по поведението на този човек, че е под въздействието на наркотик? Би трябвало да можете да различавате подобни неща. Щом аз, като вървя по улицата, мога да видя, че някой е пушил трева, тогава сигурно това би трябвало да е ясно и на човек като вас. А може би аз си въобразявам, че вие сте по-наблюдателни, отколкото наистина сте…“

— Разбирам защо се притесняваш — каза маа Рамотсве. — Но не съм сигурна дали мога да помогна. Не разбирам много от наркотици. Това е работа на полицията.

Д-р Макетси не искаше и да чуе за това.