Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 92

Господин Готсо помръдна леко и очите му се плъзнаха по фигурата на маа Рамотсве.

— Може би аз мога да ви помогна.

Тя помисли за миг и после отговори:

— Да, бих искала да ми помогнете. После може и аз да ви помогна по някакъв начин.

Докато тя говореше, той си взе цигара от малката кутия на масата и я запали. Главата му отново не помръдваше.

— По какъв начин можете да ми помогнете? Мислите ли, че съм самотен човек?

— Не сте самотен. Чувала съм, че сте мъж с много приятелки. Не ви е нужна още една.

— Е, аз най-добре мога да съдя за това.

— Не става дума за това. Според мен вие сте човек, който обича да получава информация. Това ви е нужно, за да запазите могъществото си. И вие се нуждаете от мути, нали?

Той извади цигарата от устата си и я остави в един голям стъклен пепелник.

— Трябва да внимавате, когато говорите такива неща — каза той. Вече артикулираше думите добре, очевидно можеше да говори ясно, когато искаше. — Хората, които обвиняват другите в черна магия, може да съжаляват. Много да съжаляват.

— Но аз не ви обвинявам в нищо. Нима не ви казах, че сама бих го използвала? Казвам само, че човек като вас иска да знае какво става в този град. Лесно можете да пропуснете едно-друго, ако ушите ви са запушени.

Той отново взе цигарата и дръпна от нея.

— Значи вие можете да ми съобщавате разни неща?

— Чувам много интересни неща в моята работа — кимна маа Рамотсве. — Мога например да ви кажа за човека, който се опитва да построи магазин до вашия магазин в Търговския център. Познавате ли го? Искате ли да знаете какво е правил, преди да дойде в Габороне? Мисля, че той не би искал хората да знаят това.

Господин Готсо отвори уста и извади късче тютюн от зъбите си.

— Вие сте много интересна жена, маа Рамотсве. Мисля, че ви разбирам много добре. Ще ви дам името на онзи знахар, ако вие ми дадете тази полезна информация. Това устройва ли ви?

Маа Рамотсве кимна в знак на съгласие.

— Много добре — каза тя. — Ще взема от него неща, с чиято помощ ще се сдобия с още по-добра информация. А ако чуя още нещо, с радост ще ви го съобщя.

— Вие сте много способна жена — каза господин Готсо, като взе едно листче хартия. — Ще ви нарисувам една скица. Този човек живее в гората недалеч от Молепололе. Трудно е да се намери, но с тази скица ще се оправите. Впрочем, предупреждавам ви, че никак не е евтин. Но ако кажете, че сте приятелка на господин Чарли Готсо, ще ви направи двайсет процента отстъпка. Което не е никак лошо, нали?

Двадесета глава

Медицински въпроси

Сега вече тя имаше нужната й информация. Имаше и карта, по която да намери убиеца, и щеше да го намери. Но това не значеше, че не й се налага да върти детективската си агенция и че не я чакат случаи за разрешаване — сред които и случай, в който бяха замесени истински, дипломиран доктор и една болница.

На маа Рамотсве винаги й ставаше зле в болниците; тя не харесваше миризмата им, побиваха я тръпки при гледката на пациентите, насядали по пейките на слънце, умълчани от страданията си. Потискаха я розовите пижами, които даваха на туберкулозно болните. За нея болниците бяха чисто и просто напомняне, че човекът е смъртен, издигнато от тухли и хоросан, ужасно напомняне за неизбежния край, който постига всички нас, и най-добрият начин да не мислиш за него, е да се улисваш с ежедневни дела.