Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 94

Д-р Макетси се замисли за момент. Той мислеше за госпожа Ганди, която беше водила война, за госпожа Голда Меир, която също беше водила война, както и за…

— През повечето време — отстъпи той. — Жените са благи през повечето време, но могат да бъдат твърди, когато се налага.

Д-р Макетси силно желаеше да смени темата, понеже се боеше да не би маа Рамотсве да го попита дали може да готви. Никак не му се щеше да се повтори разговора, който бе водил с една млада жена, върнала се след една година в Съединените щати. Тя му каза предизвикателно, сякаш разликата в годините им нямаше значение: „Щом ядеш, трябва и да готвиш. Много е просто.“ Тези идеи идваха от Америка и можеше да са много добри на теория, но дали са направили американците по-щастливи? Целият този прогрес, неспирната промяна трябваше да си има и граници. Напоследък той чуваше за мъже, които били задължавани от жените си да сменят пелените на бебетата. Той потрепери при тази мисъл; Африка не е готова за това, помисли си. Старите обичаи в Африка си имаха страни, които бяха много уместни и удобни — разбира се, ако си мъж, като д-р Макетси.

— Но това са големи въпроси — каза той весело. — Тиквите не растат по-бързо от това, че говориш за тях.

Неговата тъща все повтаряше това и въпреки че той не беше съгласен с почти нищо от онова, което тя казваше, често се хващаше, че повтаря думите й.

Маа Рамотсве се засмя.

— Защо дойде да ме видиш? — попита тя. — Да не искаш да ти намеря нова жена?

Д-р Макетси цъкна с език в знак на престорено неодобрение.

— Натъкнах се на истински проблем — каза той. — Не на дребния въпрос за жените.

Маа Рамотсве слушаше мълчаливо, докато докторът й обясняваше колко деликатен е проблемът му, а след това го увери, че и тя също като него вярва в конфиденциалността.

— Дори секретарката ми няма да разбере какво си ми казал — увери го тя.

— Добре — каза д-р Макетси. — Защото ако греша и някой разбере, ще имам сериозни неприятности, както, впрочем, и цялата болница. Не искам министърът да идва да ме търси.

— Разбирам — каза маа Рамотсве. Любопитството й вече беше възбудено до крайност и тя гореше от нетърпение да чуе какъв щекотлив въпрос тормози нейния приятел. Напоследък се беше занимавала с няколко доста скучни случая, включително и с унизителната задача да намери кучето на един богаташ! Единствената жена детектив в страната не би трябвало да пада толкова ниско и маа Рамотсве не би го направила, ако не се нуждаеше от пари. Моторът на белия микробус беше започнал да трака зловещо и господин Дж. Л. Б. Матекони, повикан да разбере проблема, внимателно й съобщи, че е нужен скъп ремонт. А пък как само смърдеше онова кошмарно куче! Когато най-сетне го откри, животното, влачено на края на една връв от група хлапета, които го бяха откраднали, се отплати на освободителката си с ухапване по глезена.

— Тревожа се за един от нашите млади доктори — започна д-р Макетси. — Казва се д-р Комоти. Нигериец.