Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 90

— Е? — запита тя. — По план ли мина всичко?

— Маа Рамотсве, всъщност аз мисля…

— Той лично ли дойде, или изпрати някой от хората си?

— Дойде един от хората му. Но, чуй какво искам да ти кажа — ти оправяш живота на хората, а аз само…

— А ти каза ли му, че аз мога да върна откраднатото? Това заинтересува ли го?

— Аз поправям машини. Не мога… Разбери, аз никога не съм лъгал. Никога досега не съм лъгал, даже като малък. Езикът ми се вцепеняваше, когато се опитах да излъжа, и не можех.

Маа Рамотсве обърна чайника с дъното нагоре за последен път.

— Този път си се справил много добре. Няма нищо лошо да лъжеш, ако го правиш заради добра кауза. Не е ли добра кауза да разберем кой е убил едно невинно дете? Нима лъжата е по-лоша от убийството, господин Дж. Л. Б. Матекони? Така ли мислиш?

— Убийството е по-лошо. Но…

— Прав си. Не си премислил всичко докрай, нали? Сега вече разбираш.

Тя го погледна и се усмихна, а той си рече наум: „Аз съм късметлия. Тя ми се усмихва. Никой не ме обича в този свят. А ето тук една жена, която ме харесва и ми се усмихва. Освен това е права за убийството. То е много по-лошо от лъжата.“

— Влез да пием чай — каза маа Рамотсве. — Маа Макутси тъкмо го е запарила и можем да пийнем, докато решим какво ще правим по-нататък.

Деветнадесета глава

Господин Чарли Готсо, бакалавър

Господин Чарли Готсо погледна маа Рамотсве. Той уважаваше дебелите жени, всъщност пет години по-рано се беше оженил тъкмо за такава жена. Тя обаче се оказа дребнава и досадна и накрая той я изпрати да живее в една ферма близо до Лобатсе, без телефон, накрая на път, който ставаше непроходим в дъждовно време. Тя постоянно му опяваше заради другите жени, но какво всъщност очакваше? Нима сериозно е мислела, че той, господин Чарли Готсо, ще се ограничи с една жена, като някой счетоводител на държавна служба? При всичките му пари и влияние? След като беше учил за бакалавър? Истинска беля бе да се ожениш за необразована жена, която няма представа за кръговете, в които се движеше той. Той беше ходил в Найроби и Лусака. Знаеше какво мислят хората там. Една интелигентна жена, завършила с бакалавърска степен, нямаше да се държи толкова глупаво. Но пък, не биваше да забравя, че тази жена от Лобатсе вече му беше родила пет деца, и той не можеше да отрече този факт. Ако само можеше да не му досажда за другите жени.

— Вие ли сте жената, препоръчана от Матекони?

Гласът му не й хареса. Беше грапав като гласпапир и заваляше края на думите, сякаш нарочно не си даваше труда да говори ясно. Тя усети, че това се дължи на презрение. Ако си толкова влиятелен човек, защо да си даваш труда да общуваш по подходящия начин с по-нископоставените? Стига само те да разберат какво искаш — това е важното.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони ме помоли да му помогна, раа. Аз съм частен детектив.

Господин Готсо се загледа в нея, по устните му заигра тънка усмивка.

— Виждал съм агенцията ви. Виждал съм табелата на минаване оттам. Частна детективска агенция за жени, или нещо такова.