Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 89

Господин Дж. Л. Б. Матекони поклати глава.

— Полицията е безполезна — каза той. — Дори не дойдоха. Но аз познавам някой, който може да се погрижи за това.

— Така ли? Кой е този човек?

— Има една детективка. Агенцията й е край пътя близо до възвишението Кгале. Виждали ли сте го?

— Може би. Може би не.

— Тя е забележителна дама! — усмихна се господин Дж. Л. Б. Матекони. — Знае всичко, което става. Ако я помоля, тя ще успее да разбере кой е направил това. Може дори да успее да ви върне откраднатата собственост. Всъщност какво е откраднато?

— Един предмет. Нещо дребно, принадлежащо на господин Чарли Готсо.

— Разбирам.

Мъжът махна парцала от раната си и го пусна на пода.

— В такъв случай се обадете на тази дама — каза той неохотно. — Помолете я да върне това нещо на господин Готсо.

— Така и ще направя — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ще говоря с нея още довечера и съм сигурен, че тя ще постигне резултат. Междувременно, колата е готова и господин Готсо може да си я вземе по всяко време. Ще почистя последните парченца стъкло.

— Гледайте и следа да не остане — каза посетителят. — На господин Готсо никак няма да му хареса да си пореже ръката.

На господин Готсо никак нямало да му хареса да си пореже ръката! Ама и ти приличаш на невръстен побойник, помисли си господин Дж. Л. Б. Матекони. Познавам ги тия като теб много добре! Помня те — тебе или друг някой досущ като теб — на двора в държавното училище в Мочуди, как заплашваш другите момчета, трошиш вещите им и се правиш на много печен. Даже когато учителят те удари, ти се правиш на смелчага и не плачеш.

И онзи господин Чарли Готсо, с неговите скъпи коли и порочни навици, също е хлапак. Най-обикновен хлапак.

Твърдо бе решен да накара маа Рамотсве да си плати за всичко това. Тя, изглежда, смяташе, че той ще направи всичко, което тя му нареди, и почти никога не го питаше дали е съгласен да участва в нейните планове. Той, разбира се, беше твърде отстъпчив. Тъкмо това бе проблемът — тя мислеше, че ще й се размине, защото той никога не се беше изправял срещу нея. Е, този път ще й даде да се разбере. Ще сложи край на всички детективски дивотии.

Той излезе от сервиза, все още размишлявайки, зает с това, да си повтаря наум какво ще й каже, когато стигне до офиса й.

„Маа Рамотсве, ти ме накара да излъжа. Въвлече ме в абсурдна и опасна афера, която просто не е наша работа. Аз съм най-обикновен монтьор. Поправям коли, не мога да оправям живота на хората.“

Последната фраза го порази със силата си. Да, това беше разликата между тях. Тя оправяше живота на другите — както и много други жени, — докато той поправяше машини. Щеше да й каже това и тя щеше да е принудена да приеме неговата истина. Той не искаше да разруши приятелството им, но не можеше да продължава с тези преструвки и измами. Никога не беше лъгал, никога, дори изправен пред най-големите изкушения, а сега беше замесен в цяла мрежа от лъжи, включваща полицията и един от най-могъщите хора в Ботсуана!

Тя го посрещна на вратата на „Дамска детективска агенция №1“. Тъкмо изхвърляше на двора запарените листенца чай, когато той се приближи с колата си.