Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 88

Той наистина с радост би я спасил от някой лъв, независимо дали гола, или облечена, но това, което трябваше да направи сега, беше различно. Налагаше се даже да подаде невярна жалба до полицията, което наистина го изплаши, въпреки че оттам дори не си дадоха труда да дойдат да разследват на място. Значи сега той беше престъпник и всичко това се дължеше на неговата слабост. Трябваше да й откаже. Трябваше да каже на маа Рамотсве, че не е нейна работа да оправя световните неправди.

— Господин Готсо е много ядосан — каза посетителят. — Колата беше при вас десет дни. А сега ни звъните и ни казвате, че някой я е разбил. Къде ви е охраната? Това пита господин Готсо: къде ви е охраната?

Господин Дж. Л. Б. Матекони усети, че по гърба му се стича струйка пот. Усещането бе кошмарно.

— Много съжалявам. Изчукването на бронята отне много време. След това трябваше да намеря нова част. В тези скъпи коли не може да се слага каквото и да е…

Човекът на господин Готсо погледна часовника си.

— Добре, добре. Знам колко се бавят снабдителите. Просто ми покажете колата.

Господин Дж. Л. Б. Матекони го поведе извън офиса. Мъжът вече не изглеждаше толкова заплашителен. Нима наистина беше толкова лесно да се разсее гневът му?

Те застанаха пред колата. Той вече беше сменил предното стъкло, но остатъците от старото бяха сметени до стената. За всеки случай дори беше оставил няколко парчета от разбитото стъкло на седалката на шофьора.

Посетителят отвори предната врата и разгледа вътрешността на колата.

— Смених предното стъкло безплатно — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Освен това ще направя голяма отстъпка в сметката.

Мъжът не каза нищо. Наведе се и отвори жабката. Господин Дж. Л. Б. Матекони го наблюдаваше внимателно.

Накрая мъжът излезе от колата и избърса длан в панталона си. Беше се порязал на едно от малките парченца стъкло.

— От жабката липсва нещо. Да знаете нещо по въпроса?

Господин Дж. Л. Б. Матекони поклати глава, неведнъж, а три пъти.

Мъжът вдигна длан към устата си и засмука порязаното.

— Господин Готсо беше забравил, че вътре има нещо. Спомнил си чак когато сте му казали, че колата е разбита. Няма да му бъде приятно да научи, че това нещо е изчезнало.

Господин Дж. Л. Б. Матекони подаде на мъжа един парцал.

— Съжалявам, че се порязахте. Когато се разбие предното стъкло, навсякъде падат стъкълца. Навсякъде.

Мъжът изсумтя.

— Това няма значение — каза той. — Важното е, че някой е откраднал предмет, принадлежащ на господин Готсо.