Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 87

От нейните уста всичко прозвуча толкова просто, че той се изпълни с увереност, че работата ще стане. Това й беше хубавото на увереността — беше заразителна.

Апетитът на господин Дж. Л. Б. Матекони се върна. Той дояде яхнията, сипа си втора порция, а накрая изпи голяма чаша чай, преди маа Рамотсве да го изпрати до колата му и да му пожелае лека нощ.

Тя стоеше на алеята и гледаше как фаровете на колата му изчезват в мрака. В тъмното виждаше светлините от къщата на доктор Гулубане. Завесите в хола му бяха дръпнати и докторът стоеше на отворения прозорец, загледан в нощта. Той не можеше да я види, защото тя беше на тъмно, а той на светло, но имаше чувство, че я наблюдава.

Осемнадесета глава

Цял куп лъжи

Младият монтьор го потупа по рамото и пръстите му оставиха мазен отпечатък. Той винаги правеше така и това много дразнеше господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Ако искаш да привлечеш вниманието ми — беше му казвал неведнъж, — нищо не ти пречи да ме повикаш. Имам си име. Аз съм господин Дж. Л. Б. Матекони и отговарям на това име, като го чуя. Не е нужно да идваш и да ме пипаш с мръсните си пръсти.

Младежът се извиняваше, но на следващия ден пак го тупаше по рамото и накрая господин Дж. Л. Б. Матекони разбра, че води загубена битка.

— Един човек ви търси — каза монтьорът. — Чака в офиса.

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави на земята гаечния ключ и избърса ръцете си. В момента извършваше особено деликатна операция — настройваше двигателя на госпожа Грейс Мапондве, широко известна със спортния си стил на шофиране. За господин Дж. Л. Б. Матекони беше въпрос на чест хората да знаят, че ръмженето на двигателя на госпожа Мапондве се дължи на неговите усилия. В известен смисъл това беше безплатна реклама. За жалост госпожата вече бе съсипала колата си и той все по-трудно успяваше да изцеди още малко живот от все поизносения двигател.

Посетителят седеше в офиса, на стола на господин Дж. Л. Б. Матекони. Разлистваше някаква брошура за външни гуми, когато господин Дж. Л. Б. Матекони влезе в помещението. Мъжът небрежно хвърли брошурата и се изправи.

Господин Дж. Л. Б. Матекони го огледа набързо. Беше облечен в дрехи от маскировъчен плат, като войник, препасан със скъп колан от змийска кожа. Имаше и моден часовник с няколко циферблата и секундарник. Като часовниците носени от хората, за които секундите са важни, помисли си господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Праща ме господин Готсо — каза той. — Вие сте му телефонирали тази сутрин.

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна. Лесно беше да се разбие предното стъкло и парчетата да се разпилеят из колата. Лесно беше да се обади в дома на господин Готсо и да съобщи, че някой е разбил колата. Сега обаче бе по-трудно — трябваше да лъже най-безскрупулно. Маа Рамотсве е виновна, помисли си той. Аз съм най-обикновен монтьор. Не съм искал да участвам в тези абсурдни детективски игрички. Просто съм твърде слаб.

И наистина беше слаб, когато ставаше дума за маа Рамотсве. Каквото и да поискаше от него, той щеше да се подчини. Господин Дж. Л. Б. Матекони дори разиграваше в ума си една фантазия — тайна фантазия, на която се наслаждаваше с чувство за вина, — в която се притичваше на помощ на маа Рамотсве. Бяха заедно в Калахари и един лъв се канеше да се нахвърли върху маа Рамотсве. Той извикваше, привличайки към себе си вниманието на лъва, и животното се обръщаше и изръмжаваше. Така тя можеше да избяга, а след това той виждаше сметката на лъва с един ловджийски нож. Съвсем невинна фантазия, би казал човек, ако не се брои едно нещо — маа Рамотсве не носеше никакви дрехи.