Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 86

Маа Рамотсве потръпна. Едно беше да пипаш кост, но да пипаш човешка тъкан беше съвсем друга работа.

— И още нещо — каза доктор Гулубане. — Откъде знаете, че детето, от което е тази кост, е мъртво? Нали уж сте детектив! Не може да не сте помислили: това е крайник, а хората могат да губят крайници и пак да живеят! Не помислихте ли за това, госпожо детектив? Бас ловя, че не сте!

Тя съобщи тази информация на господин Дж. Л. Б. Матекони по време на вечерята в нейната къща. Той прие с готовност нейната покана, а тя приготви голяма тенджера яхния и пъпеш с ориз. По средата на вечерята тя му разказа за посещението си при доктор Гулубане. Господин Дж. Л. Б. Матекони спря да яде.

— Детска ли? — В гласа му прозвуча смайване.

— Така каза доктор Гулубане. Не беше категоричен за възрастта. Но каза, че е било около осем-деветгодишно дете.

Господин Дж. Л. Б. Матекони трепна. Много по-добре щеше да е, ако изобщо не беше намерил торбичката. Всички знаеха, че се случват такива неща, но никой не искаше да се замесва в тях. Те можеха да донесат само неприятности, и особено ако беше забъркан Чарли Готсо.

— Какво ще правим? — попита маа Рамотсве.

Господин Дж. Л. Б. Матекони затвори очи и преглътна с усилие.

— Можем да отидем в полицията — каза той. — Ако го направим, Чарли Готсо ще разбере, че аз съм намерил торбичката. И това ще означава, че ми е спукана работата.

Маа Рамотсве се съгласи. Полицията не проявяваше голям ентусиазъм при разследването на престъпления, а към някои видове престъпления изобщо не проявяваше интерес. Въвличането на някои от най-влиятелните лица в страната в занимания с магия със сигурност щеше да спада към втората категория.

— Не мисля, че трябва да ходим до полицията — каза маа Рамотсве.

— Значи просто ще забравим за това?

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна тревожно маа Рамотсве.

— Не. Не можем да направим това — каза тя. — Вече твърде дълго хората си затварят очите за тия неща. Не мислиш ли? Не можем да направим това.

Господин Дж. Л. Б. Матекони сведе поглед. Явно апетитът му бе изчезнал и яхнията изстиваше в чинията му.

— Първото, което ще направим — каза тя, — ще е да счупим предното стъкло на колата на Чарли Готсо. След това му се обади и му кажи, че крадци са разбили колата му, докато е била в сервиза. Кажи му, че не личи да е откраднато нищо, но ти си готов да платиш за ново стъкло. След това чакай да видим какво ще стане.

— И какво ще стане?

— Ще видим дали той ще дойде и ще ти каже, че нещо липсва. Ако го стори, ти ще му обещаеш лично да се заемеш с връщането му, за каквото и да става дума. Ще му кажеш, че имаш една позната, частен детектив, която много я бива да намира откраднати неща. Това съм аз, разбира се.

Челюстта на господин Дж. Л. Б. Матекони увисна. Човек не можеше да говори с Чарли Готсо просто така. Искаха се много усилия, за да стигнеш до него.

— И после?

— После аз му връщам торбичката и ти оставяш нещата на мен. Ще взема от него името на знахаря и след това… Е, тогава пак ще помислим какво да правим.