Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 84

— А, вярно — каза маа Рамотсве. — Благодаря.

Адвокатът взе медицинския доклад и го развя пред лицето на клиента си.

— И ти смяташе, че ще можеш да ме направиш на глупак с тази… груба фалшификация, така ли? Нима очакваше да ти се размине?!

Моретси не каза нищо, маа Рамотсве също мълчеше. Разбира се, тя изобщо не се учуди — тези хора лесно се извъртаха, нищо, че имаха правна титла след името си.

— Във всеки случай — каза Джеймсън Мопотсване — това е краят на твоите номера. Ще бъдеш обвинен в измама и ще се наложи да си намериш някой друг да те защитава. Повече не разчитай на мен, друже.

Моретси погледна маа Рамотсве, която посрещна погледа му твърдо.

— Защо направихте това? — попита тя. — Кажете ми само: защо мислехте, че номерът ви ще мине?

Моретси извади носна кърпа от джоба си и си издуха носа.

— Грижа се за родителите си — каза той. — Освен това имам сестра, болна от една болест, която убива всички в днешно време. Знаете за какво говоря. Тя има деца. Трябва да ги издържам.

Маа Рамотсве го погледна в очите. Винаги можеше да разчита на способността си да познава дали й казват истината, или я лъжат. В случая разбра, че Моретси не лъже. Тя размисли бързо. Нямаше смисъл да пращат този човек в затвора. Каква полза би имало? Това само би увеличило страданията на другите — на родителите и на горката сестра. Тя знаеше за какво говори той, разбираше какво значи това.

— Добре — рече накрая. — Няма да кажа на полицията нищо. Моят клиент също няма да каже. Но в замяна на това вие ще обещаете, че няма да има повече загубени пръсти. Ясно ли е?

Моретси кимна бързо.

— Вие сте добра християнка — каза той. — Бог ще се погрижи за вас на небето.

— Надявам се — каза маа Рамотсве. — Но понякога съм и много лоша жена. И ако отново опитате да правите шашми със застраховка, ще разберете, че мога да бъда много неприятна.

— Разбирам — каза Моретси. — Разбирам.

— Знаете ли — поде маа Рамотсве, като хвърли поглед към адвоката, наострил слух, — има някои хора в тази страна, някои мъже, които си мислят, че жените са меки и можеш да ги мачкаш както си искаш. Е, аз не съм такава жена. Мога да ви кажа, ако ви интересува, че този следобед, докато пътувах насам, убих една кобра, голяма кобра.

— Наистина ли? — каза Джеймсън Мопотсване. — Какво направихте?

— Насякох я на две — каза маа Рамотсве. — На две парчета.

Седемнадесета глава

Третият метекарпус

Всичко това беше само отвличане на вниманието. Наистина, изпита удовлетворение, че се справи с подобен случай толкова бързо и с такава полза за клиента, но не можеше да избие от ума си факта, че в чекмеджето стоеше малък кафяв плик, чието съдържание не можеше да бъде пренебрегвано.

Тя го извади дискретно, защото не искаше маа Макутси да го види. Смяташе, че може да й има доверие, но този въпрос бе много по-поверителен от всичко, на което се бяха натъквали досега. Това беше опасно нещо.

Тя излезе от офиса, като каза на маа Макутси, че отива до банката. Няколко чека бяха пристигнали и трябваше да бъдат депозирани. Но всъщност не отиде до банката, поне не веднага. Вместо това отиде в болницата „Принцеса Марина“ и, упътена от табелите, тръгна към патологията.