Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 83

— Преди три години ли? — каза той слабо. — Един пръст?

— Да — каза маа Рамотсве. — Поискал е четири хиляди — какво съвпадение — и се е споразумял за три хиляди и осемстотин. Компанията ми даде номера на иска, ако желаете да проверите. Те винаги са много отзивчиви, когато става дума за разкриване на застрахователна измама. Забележително отзивчиви.

Джеймсън Мопотсване не каза нищо и внезапно маа Рамотсве почувства съжаление към него. Тя не харесваше адвокатите, но той просто се опитваше да си изкара прехраната като всеки друг, и може би тя беше твърде сурова към него. Той можеше например да издържа възрастните си родители, нищо чудно да бе така.

— Покажете ми медицинския доклад — каза тя почти любезно. — Би ми било интересно да го видя.

Адвокатът взе една папка от бюрото си и извади от нея медицинския доклад.

— Заповядайте — каза той. — Всичко изглеждаше съвсем истинско.

Маа Рамотсве погледна листа и кимна.

— Ето на! — каза тя. — Точно както предполагах. Вижте датата. Била е избелена и отгоре е напечатана друга дата. На нашия приятел наистина са му отрязали единия пръст преди време, може би дори наистина е станало в резултат на злополука. Но след това е стигало да вземе коректор за печатни грешки, да промени датата и да измисли нова злополука, точно като тази.

Адвокатът взе листа и го вдигна на светлината. Не се налагаше да прави дори това; белилото се виждаше достатъчно ясно дори от пръв поглед.

— Изненадана съм, че не сте забелязали това — каза маа Рамотсве. — Не е нужна криминална лаборатория, за да се види какво е направил той.

Точно в този момент от изравняването на адвоката със земята, пристигна Моретси. Той отиде при маа Рамотсве и протегна ръка за поздрав. Тя погледна дланта му и видя чуканчето на пръста. Отхвърли протегнатата ръка.

— Седни — каза хладно Джеймсън Мопотсване.

Моретси изглеждаше изненадан, но се подчини.

— Значи вие сте жената, която е дошла да плати…

Адвокатът го прекъсна.

— Не е дошла да плаща нищо — каза той. — Тази дама е дошла чак от Габороне, за да те пита, защото няколко пъти предявяваш иск за загубен пръст.

Маа Рамотсве наблюдаваше изражението на Моретси при думите на адвоката. Дори да го нямаше доказателството за фалшифициране на датата в медицинския доклад, неговият клюмнал вид щеше да я убеди. Хората винаги се сриваха, когато ги изправиш пред истината; малцина имаха смелостта да я понесат.

— Няколко пъти предявявам иск ли… — каза той колебливо.

— Да — каза маа Рамотсве. — Доколкото знам, твърдите, че сте изгубили три пръста. Но като гледам ръката ви днес, виждам, че два от тях отново са пораснали по чудодеен начин! Истинско чудо! Може би сте открили някакво лекарство, благодарение на което пръстите отново порастват, след като са били отрязани.

— Три ли? — учуди се адвокатът.

Рамотсве погледна Моретси.

— Ами уверете се — каза тя. — Първо „Калахари злополуки и обезщетения“. След това… Бихте ли ми опреснили паметта? Имам го някъде записано.

Моретси погледна към адвоката си за подкрепа, но срещна само гняв.

— Застрахователна компания „Звезда“ — каза той тихо.