Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 82

— Можете да излезете — извика мъжът. — Това беше краят на кобрата.

Маа Рамотсве излезе от кабината и отиде пред автомобила. Като погледна към двигателя, тя видя кобрата, разсечена на две парчета, съвсем неподвижна.

— Беше се навила около перките на вентилатора — каза мъжът с изписано на лицето отвращение. — Противен край дори за змия. Но можеше да пропълзи в кабината и да ви ухапе. Е, това беше. Все още сте жива.

Маа Рамотсве му благодари и след малко отново потегли, след като изхвърли кобрата край на пътя. Това пътуване се бе оказало пълно със събития дори нищо друго да не й се случеше през останалия половин час. И наистина нищо не се случи.

— Вижте сега — каза господин Джеймсън Мопотсване, адвокатът от Махалапие, седнал удобно в неугледната си кантора, намираща се в съседство с касапницата. — Моят беден клиент ще позакъснее, понеже получи съобщението ми преди малко. Но ние с вас можем да обсъдим подробностите по уреждането на спора, преди той да пристигне.

Маа Рамотсве предвкусваше този момент. Тя се облегна и огледа оскъдно мебелираното помещение.

— Изглежда бизнесът не върви особено добре в днешно време — каза тя и добави: — Поне тук.

Джеймсън Мопотсване се наежи.

— Не е зле — каза той. — Всъщност аз съм много зает. Идвам тук в седем сутринта и не мога да си тръгна преди шест.

— Всеки ден ли? — попита маа Рамотсве невинно.

Джеймсън Мопотсване се загледа в нея.

— Да — каза той. — Всеки ден, включително и в събота. Понякога и в неделя.

— Сигурно имате много работа — каза маа Рамотсве.

Адвокатът сметна тази забележка за окуражителна и се усмихна, но маа Рамотсве продължи:

— Да, голям труд е да отделяте лъжите, които ви приказват вашите клиенти, от тук-таме срещащата се истина.

Джеймсън Мопотсване остави писалката си на бюрото и я измери с поглед. Коя беше тази нахална жена и с какво право говореше така за клиентите му? Ако смяташе да му играе подобни номера, той изобщо нямаше да се старае да стигнат до споразумение. Можеше да се оправи с таксите, нищо, че вкарването на делото в съда щеше да забави обезщетението на клиента му.

— Клиентите ми не лъжат — каза той отчетливо. — Във всеки случай не повече от всички останали. И, ако ми позволите тези думи, не е ваша работа да внушавате, че те са лъжци.

Маа Рамотсве повдигна едната си вежда.

— Нима? — предизвикателно отвърна тя. — Добре, нека вземем вашия господин Моретси например. Колко пръста има той?

Джеймсън Мопотсване я погледна с раздразнение.

— Лесно е да се подигравате на осакатените — каза той. — Знаете много добре, че има девет пръста, или девет и половина, ако искате да сме съвсем точни.

— Много интересно — каза маа Рамотсве. — Щом е тъй, как е успял да получи обезщетение по иск към „Калахари злополуки и обезщетения“ преди около три години за загубата на един пръст в някаква бензиностанция? Можете ли да ми обясните това?

Адвокатът седеше напълно неподвижен.