Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 81

Маа Рамотсве стоеше съвсем неподвижна. Змията можеше да я гледа в същия този миг, готова да я ухапе, ако тя се приближи още малко. Възможно бе да се е вмъкнала в колата й и сега да се намества под нейната седалка. Тя се наведе и се опита да погледне под караваната, но не можеше да стигне достатъчно ниско, без да застане на ръце и колене. А се боеше, че ако го стори и змията вземе да я нападне тъкмо тогава, няма да може да се отдръпне достатъчно бързо. Тя се изправи и си помисли за Хектор. Ето за какво бяха съпрузите. Ако го беше приела преди време, сега нямаше да кара сама към Махалапи. Щеше да има мъж със себе си и той щеше да влезе под колата да измъкне змията от скривалището й.

Пътят беше много спокоен, но от време на време минаваха коли и камиони и сега тя чу кола, която идваше откъм Махалапие. Колата намали, като я наближи, и накрая спря. Караше я някакъв мъж, а до него седеше момченце.

— Проблем ли имате, маа? — извика любезно мъжът. — Повредило ли се е нещо?

Маа Рамотсве пресече пътя и през отворения прозорец му разказа какво е станало. Щом му обясни за змията, той угаси двигателя и излезе от колата, като каза на момчето да стои на мястото си.

— Те се навиват на кълбо под колата — каза мъжът. — Това може да е опасно. Добре сте направили, че сте спрели.

Мъжът предпазливо приближи караваната. После, като се пресегна през отворената врата на кабината, стигна до лоста, който освобождаваше капака, и рязко го дръпна. Доволен, че се получи, мъжът отиде бавно до предницата на колата и много внимателно започна да отваря капака. Маа Рамотсве застана до него, надничайки през рамото му, готова да избяга щом зърне змията.

Изведнъж мъжът застина.

— Не правете никакви резки движения — каза той много тихо. — Вътре е. Вижте.

Маа Рамотсве надникна в пространството около двигателя. За няколко секунди не съзираше нищо необикновено, но после змията помръдна леко и тя я видя. Оказа се права — около мотора бе навита кобра, която шаваше с глава наляво-надясно, сякаш търсеше нещо.

Мъжът стоеше, без да помръдва. След това докосна ръката на маа Рамотсве.

— Отидете много внимателно до вратата — каза. — Влезте в кабината и запалете двигателя. Разбирате ли?

Маа Рамотсве кимна. После, движейки се толкова бавно, колкото изобщо бе възможно, тя се настани зад волана и се протегна напред да завърти ключа.

Двигателят веднага запали, както правеше винаги. Белият микробус никога не бе отказвал да запали от първия път.

— Натиснете педала — каза мъжът. — Дайте газ!

Маа Рамотсве изпълни нареждането и двигателят изрева гърлено. Чу се някакъв шум отпред, някакъв тъп звук, и тогава мъжът й даде знак да изключи двигателя. Маа Рамотсве го направи и зачака да разбере дали е безопасно да излезе.