Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 79

Получи нужната информация от фирмения телефонен указател. В Габороне имаше десет застрахователни компании; четири от тях бяха малки и навярно доста специализирани; за останалите шест тя беше чувала и дори беше работила за четири от тях. Направи списък с тях, записа си телефонните им номера и започна.

Първо телефонира в „Ботсуански орел“. Те бяха готови да й помогнат, но нямаха никаква информация. Нищо не разбра и от компанията „Застраховки живот, Южна Африка“, както и от застрахователна компания „Южна звезда“. Но в четвъртата — „Калахари злополуки и обезщетения“, — откъдето я помолиха да почака един час, докато проверят архивите си, тя намери това, което искаше да знае.

— Открихме един иск под това име — каза жената в другия край на линията. — Преди две години сме имали иск от един сервиз в града. Един от работниците на бензиностанцията им твърдял, че си е наранил пръста, докато е оставял на място „пистолета“, с който се налива бензин. Той загубил пръста си и те са поискали обезщетение, платимо по застрахователната им полица.

Сърцето на маа Рамотсве подскочи.

— За четири хиляди пули ли? — попита тя.

— Приблизително — каза счетоводителката. — Договорихме се за три хиляди и осемстотин.

— Дясната ръка, нали? — попита отново маа Рамотсве. — Вторият пръст, като се брои от палеца?

Счетоводителката явно разлистваше някакви книжа.

— Да — отвърна тя. — Има медицински доклад. Пише нещо за… Не съм сигурна как се произнася това… Остеоми…

— Остеомиелит — помогна й маа Рамотсве. — Който изисква ампутация на пръста до ставата на втората фаланга.

— Да — каза счетоводителката. — Точно така.

Наложи се да бъдат уточнени още една-две подробности, преди маа Рамотсве да благодари на счетоводителката и да затвори телефона. Няколко секунди тя стоя съвсем неподвижна, изпитвайки удовлетворение, че е разкрила измамата толкова бързо. Но имаше още няколко фрагмента, които трябваше да бъдат прибавени в мозайката, и заради тях трябваше да отиде в Махалапие. Искаше да се срещне с Моретси, ако беше възможно, а също и да разговаря с адвоката. Това, мислеше си тя, ще бъде удоволствие, което малко или повече ще оправдае двучасовото пътуване по ужасния път към Франсистаун.

Адвокатът се оказа готов да се срещне с нея още същия следобед. Той предположи, че тя е ангажирана от Хектор да уреди случая, и си въобрази, че ще му бъде много лесно да я притисне и да я накара да приеме неговите условия. Всъщност можеха да опитат да вземат и повече от четири хиляди. Той можеше да каже, че са се появили нови фактори при оценката на щетите, които изискват по-голяма сума. Можеше да използва например „куантум“, латинска дума, както му се струваше, и да се позове на неотдавнашно решение на апелативния съд и дори на апелативния отдел в Блумфонтейн. Това би сразило всекиго, особено жена!… Да, потвърди той, господин Моретси също ще може да дойде. Разбира се, той беше зает човек… Всъщност не — вече не може да работи, горкичкият, в резултат на нараняването, но той ще се погрижи господин Моретси да бъде тук.