Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 78

Тя си направи чай и седна да го изпие на най-удобния си стол. Нощта беше гореща и кучетата виеха из целия град, като се нахъсваха едно друго в мрака. Човек вече изобщо не обръща внимание на този вой, помисли си тя. Те винаги бяха на поста си, виещите кучета, които пазеха дворовете от всякакви сенки и ветрове. Глупави твари!

Тя се замисли за Хектор. Той беше упорит човек, прословут с упорството си, но тя по-скоро го уважаваше за това. Защо трябваше да плаща? Как го беше казал? „Ако аз му платя сега, утре той ще скрои същия номер на друг.“ Тя помисли за миг и после остави чашата с ройбос на масата. Идеята й хрумна изведнъж, както, изглежда, идваха всичките й добри идеи. Може би Хектор беше въпросният „друг“. Може би онзи вече беше отправял такива искания другаде. Може би Хектор не беше първият!

След това тя заспа лесно и на следващата сутрин се събуди уверена, че само с няколко проверки и евентуално пътуване до Махалапие ще успее да разобличи лъжливите претенции на Моретси. Закуси набързо и отиде право в офиса си. Наближаваше краят на зимата, което значеше, че температурата беше поносима и небето беше ясно, лазурно и безоблачно. Във въздуха се носеше едва доловима миризма на пушек, от която сърцето й трепна, защото й напомняше за сутрините край огъня в Мочуди. Помисли си, че ще се върне там, след като е работила достатъчно дълго, за да се пенсионира. Ще си купи къща, а може и да си построи, и ще покани някоя от братовчедките си да живее с нея. Ще отглеждат пъпеши, може дори да си купят магазинче в селото. И всяка сутрин тя ще седи пред къщата си и ще вдъхва миризмата на пушек, очаквайки да прекара приятно деня в разговори с приятелките си. Тя изпитваше съжаление към белите хора, които не можеха да сторят нищо подобно, които все търчаха насам-натам и се тревожеха за неща, които така или иначе щяха се случат. Какъв беше смисълът да имаш толкова много пари, ако никога не можеш да седнеш спокойно и просто да погледаш как животните ти пасат трева? Според нея — никакъв. Абсолютно никакъв, но те не го знаеха. Понякога срещаш бял човек, който разбира, осъзнава как стоят нещата наистина. Но такива хора бяха малко и често другите бели се отнасяха към тях с подозрение.

Жената, която чистеше офиса й, беше вече там, когато тя пристигна. Маа Рамотсве я попита как е семейството й и жената взе да разправя какво става с тях напоследък. Единият й син беше надзирател в затвора, а другият стажуваше като майстор готвач в хотел „Сън“. И двамата се справяха добре по свой си начин и на маа Рамотсве винаги й беше интересно да научи какво правят. Но тази сутрин тя прекъсна чистачката — по възможно най-любезен начин, разбира се — и се захвана за работа.