Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 76

Маа Рамотсве прочете останалата част от писмото, която, доколкото можеше да разбере, беше безсмислен юридически жаргон, който адвокатът беше научил във факултета по право. Тези хора бяха невъзможни; те ходеха няколко години на лекции в университета на Ботсуана, след което започваха да се смятат за специалисти по всичко. Какво знаеха за живота? Знаеха единствено да повтарят като папагали готовите професионални фрази и до безкрай да досаждат на хората, докато някой някъде не плати. В повечето случаи печелеха споровете просто защото другата страна вече нямаше сили да се противопоставя, но самите те смятаха, че това се дължи на уменията им. Малцина от тях биха оцелели в нейната професия, която изискваше такт и проницателност.

Тя погледна копието на медицинския доклад. Той беше кратък и съобщаваше точно това, което адвокатът беше разказал. Датата беше същата, формулярът изглеждаше истински, а в долния му край имаше подпис на лекаря. Беше име, което тя знаеше.

Маа Рамотсве вдигна очи от листа и видя, че Хекор я гледа с очакване.

— Изглежда наред — каза тя. — Порязал си е пръста и той се е инфектирал. Какво казват твоите застрахователи?

— Казват, че трябва да платя — въздъхна Хектор. — Казват, че ще ми покрият разходите и това ще ни излезе по-евтино в дългосрочен план. Щом човек почне да плаща на адвокати да го защитават, разходите могат много бързо надскочат исканото обезщетение. Явно те са готови да стъпят до десет хиляди пули без борба, макар че ме помолиха да не казвам на никого за това. Не искат хората да мислят, че е лесно да се вземат пари от тях.

— Не трябва ли да послушаш съвета им? — попита маа Рамотсве.

Струваше й се, че нямаше смисъл да се отрича, че злополуката се е случила. Очевидно този човек беше загубил пръста си и заслужаваше известна компенсация; защо трябва Хектор да вдига толкова шум за това, след като дори не се налагаше да плаща?

Хектор се досети какво си мисли тя.

— Няма да го направя — каза той. — Чисто и просто отказвам. Отказвам. Защо трябва да плащам на човек, за когото смятам, че се опитва да ме излъже? Ако аз му платя сега, утре той ще скрои същия номер на друг. Предпочитам да дам тези четири хиляди пули на някой, който ги заслужава.

Той посочи към вратата, която свързваше офиса с фабриката.

— Там има една жена с десет деца — каза. — Точно така, десет. Освен това е добра работничка. Помисли си какво би могла да направи с четири хиляди пули.