Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 74

Фабриката на Хектор Леподисе се разрасна бързо и по времето, когато маа Рамотсве се запозна с него, той вече даваше работа на трийсет души и произвеждаше винтове, които прикрепваха ламаринените покриви за покривните греди чак до Малави. Отначало всичките му работници бяха негови роднини, с изключение на умствено недоразвитото момче, което впоследствие бе повишено в разносвач на чай. Но с разрастването на бизнеса роднините вече не стигаха и Хектор започна да наема непознати хора. Той обаче запази предишните си патерналистки навици спрямо работниците си — например винаги даваше достатъчно отпуска за погребения и изплащаше пълната заплата на тези, които бяха наистина болни. В резултат на това работниците му обикновено бяха изключително лоялни към него. Но при персонал от трийсет души, от които само дванайсет бяха негови роднини, неизбежно бе някои да се опитат да се възползват от неговата доброта. Тъкмо по такъв повод той потърси маа Рамотсве.

— Не мога да посоча нищо конкретно — каза Хектор, докато двамата с маа Рамотсве пиеха кафе на верандата на хотел „Президент“, — но никога не съм имал доверие на този човек. Той дойде при мен само преди около шест месеца, а сега — и това.

— Къде е работил преди? — попита маа Рамотсве. — Какво казаха оттам за него?

— Имаше препоръка от една фабрика зад границата — вдигна рамене Хектор. — Писах им, но те не си дадоха труда да ми отговорят. Знаеш, че някои от тях не ни вземат на сериозно. Отнасят се с нас все едно сме от проклетите банту. Знаеш какво представляват те.

Маа Рамотсве кимна. Наистина знаеше. Разбира се, не всички бяха лоши. Но мнозина бяха ужасни, което засенчваше добрите качества на по-приятните сред тях. Това беше много тъжно.

— Та значи той дойде при мен преди шест месеца — продължи Хектор. — Работеше доста добре с машините, затова го сложих на новата машина, която купих от един холандец. Той работеше добре и аз му увеличих заплатата с петдесет пули на месец. След това той внезапно напусна и толкова.

— Някаква причина? — попита маа Рамотсве.

— Не можах да разбера — намръщи се Хектор. — Просто си взе заплатата един петък и повече не се върна. Това стана преди около два месеца. А следващата вест, която получих от него, дойде чрез някакъв адвокат в Махалапие. Той ми изпрати писмо, в което ме уведомяваше, че неговият клиент Соломон Моретси започва дело срещу мен за обезщетение от четири хиляди пули, задето е загубил пръста си при трудова злополука в моята фабрика.

Докато осмисляше тази информация, маа Рамотсве наля по още една чаша кафе на двамата.

— А стана ли наистина такава злополука?

— Водим тетрадка за злополуките във фабриката — каза Хектор. — Ако някой се нарани, в тази тетрадка трябва да се впишат подробностите около злополуката. Погледнах на датата, упомената от адвоката, и видях, че наистина е станал нещо. Моретси беше записал, че си е наранил един пръст на дясната ръка. Беше записал, че го е превързал и пръстът явно ще се оправи. Разпитах работниците и един от тях ми каза, че той бил споменал, че ще остави машината малко, за да си превърже порязания пръст. Те помислили, че раната не е сериозна, и никой повече не обърнал внимание на това.