Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 75

— И след това е напуснал?

— Да — каза Хектор. — Станало е няколко дни преди да напусне.

Маа Рамотсве погледна приятеля си. Тя знаеше, че той е честен човек и добър работодател. Сигурна бе, че ако пострадаше, той щеше да направи всичко, за да му помогне.

Хектор отпи от кафето си.

— Не вярвам на този човек — каза той. — Мисля, че никога не съм му вярвал. Просто не вярвам, че си е загубил пръста в моята фабрика. Може да го е загубил някъде другаде, но това няма нищо общо с мен.

— Значи искаш аз да намеря този пръст? — усмихна се маа Рамотсве. — Затова ли ме покани в хотел „Президент“?

— Да — засмя се Хектор. — А освен това те поканих, защото ми е приятно да седя тук с теб и бих искал да те помоля да се омъжиш за мен. Но знам, че отговорът ти ще е същият.

Маа Рамотсве протегна ръка и потупа приятеля си по рамото.

— Женитбата е хубаво нещо — каза тя. — Но да си жена — детектив номер едно в страната, не е лесно. Не мога да стоя вкъщи и да готвя, знаеш го.

— Винаги съм ти обещавал, че ще наема готвач — поклати глава Хектор. — Даже двама, ако искаш. Пак ще можеш да бъдеш детектив.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Не — каза тя. — Можеш да продължиш да ми задаваш този въпрос, Хектор Леподисе, но се боя, че отговорът все тъй ще бъде „не“. Харесвам те като приятел, но не искам съпруг. Приключих със съпрузите веднъж завинаги.

Маа Рамотсве разгледа книжата в офиса на фабриката на Хектор. Това беше гореща и неудобна стая, незащитена от шума на фабриката, в която имаше място само за двата шкафа със стъклени врати, пълни с папки, и за двете бюра, които бяха цялата й мебелировка. По бюрата бяха разхвърляни различни книжа: фактури, сметки, технически каталози.

— Де да имах жена — каза Хектор. — Тогава в този кабинет не би царяла такава бъркотия. Щеше да има място за сядане и цветя във вазата на бюрото. С една жена всичко би било различно.

Маа Рамотсве се усмихна на забележката му, но не каза нищо. Тя взе мръсната ученическа тетрадка, която той беше оставил пред нея, и я разлисти. Това беше тетрадката за злополуки, в която нараняването на Моретси бе несъмнено вписано — с печатни букви, от почти неграмотна ръка:

МОРЕТСИ СИ ПОРЯЗА ПРЪСТА. ВТОРИЯ ПРЪСТ, КАТО СЕ БРОИ ОТ ПАЛЕЦА. МАШИНАТА ГО НАПРАВИ. ДЯСНАТА РЪКА. ПРЕВРЪЗКА СЛОЖЕНА ОТ СЪЩИЯ. ПОДПИС: СОЛОМОН МОРЕТСИ. СВИДЕТЕЛ: ИИСУС ХРИСТОС.

Тя препрочете написаното, а след това погледна писмото на адвоката. Датите съвпадаха:

„Моят клиент казва, че злополуката се е случила на десети май м.г. Той посетил болницата «Принцеса Марина» на следващия ден. Раната била почистена, но се развил остеомиелит. Следващата седмица се наложила хирургична намеса и увреденият пръст бил ампутиран при ставата на втората фаланга (вж. приложения медицински доклад). Клиентът ми твърди, че злополуката се дължи изцяло на вашата небрежност, проявяваща се в това, че не сте покрили работещите части на машините във фабриката, и ми възложи да започна от негово име дело срещу вас за нанесени щети. Ясно е, че ще бъде в интерес и на двете засегнати страни, ако делото бъде решено бързо, затова моят клиент е готов да приеме сумата от четири хиляди пули вместо евентуално присъдената му сума от съда.“