Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 72

И наистина се разнесе миризма — суха и тежка, когато той извади от торбичката трите малки предмета. Сега тя разбра. Нямаше нужда той да казва нищо повече. Тя разбра защо той изглеждаше толкова неспокоен и объркан. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше намерил мути. Беше намерил лек.

Тя не каза нищо, когато той постави предметите на масата. Какво можеше да каже човек за тези предизвикващи състрадание останки — за костта, парчето кожа и затапеното дървено шишенце с неговото ужасно съдържание?

Господин Дж. Л. Б. Матекони, който не желаеше да докосва предметите, побутна парчето кост с молива си.

— Виж — каза той лаконично. — Ето какво намерих.

Маа Рамотсве стана и тръгна към вратата. Усети, че й се повдига, както при сблъсъка с отвратителна миризма — от мъртво магаре в канавката например — силната воня на мърша.

Това усещане отмина и тя се обърна.

— Смятам да взема тази кост и да я проверя — каза тя. — Може да грешим. Може да е на животно. На антилопа. Или на заек.

Господин Дж. Л. Б. Матекони поклати глава.

— Не е — каза той. — Зная какво ще ти кажат.

— Дори да е така — каза маа Рамотсве. — Сложи я в един плик и аз ще я взема.

Господин Дж. Л. Б. Матекони понечи да каже нещо, но се разколеба. Щеше да я предупреди, да й каже, че е опасно да си играеш с тези неща, но това би значело, че вярва в силата им, а той не вярваше. А може би все пак вярваше?

Тя сложи плика в джоба си и се усмихна.

— Сега вече нищо лошо не може да ми се случи — рече. — Защитена съм.

Господин Дж. Л. Б. Матекони опита да се засмее на нейната шега, но откри, че не може. Да говориш такива неща значеше да предизвикваш Съдбата и той се надяваше, че тя няма да има причина да съжалява, че ги е изрекла.

— Едно нещо искам да знам — каза маа Рамотсве, когато излязоха от офиса. — Чия е онази кола?

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна към монтьорите. И двамата бяха толкова далеч, че не можеха да ги чуят, но въпреки това той сниши глас, когато й отговори.

— На Чарли Готсо — каза той. — Същият този. Самият той.

Очите на маа Рамотсве се разшириха.

— Готсо? Онзи важният?

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна. Всички знаеха кой е Чарли Готсо. Той беше един от най-влиятелните хора в страната. В думите му се вслушваха всички… или поне почти всички значими хора в страната. Тук за него нямаше затворена врата, никой не би му отказал, ако помоли за услуга. Щом Чарли Готсо те помоли да направиш нещо за него, не се колебаеш. В противен случай не след дълго може да започнеш да се натъкваш на куп пречки. Това винаги ставаше хитро и подмолно — молбата ти за лиценз може да срещне най-неочаквани затруднения, може точно на пътя, по който отиваш на работа, винаги да има пътни полицаи, които засичат скоростта, или пък служителите ти да започнат да се тревожат и да отидат да работят за някой друг. Никога нямаше нищо конкретно, което можеш да посочиш — не се правеше така в Ботсуана, — но резултатът беше съвсем реален.