Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 71

— За какво мислиш, господин Дж. Л. Б. Матекони? — Въпросът й се изплъзна и тя веднага съжали за това. Сякаш го предизвикваше да признае, че мисли за секс.

Той стана и затвори вратата, която беше леко открехната. Никой не можеше да ги чуе. Двамата монтьори бяха в другия край на сервиза, където пиеха следобедния си чай и мислеха за секс, както предполагаше маа Рамотсве.

— Ако ти не беше дошла да се видим, аз щях да дойда при теб — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Работата е там, че намерих нещо.

Тя почувства облекчение — значи не беше обиден, че го е отхвърлила. Тя го погледна с очакване.

— Станала е една катастрофа — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не особено тежка. Нямало убити и ранени. Хората се постреснали, но нямало ранени. Случило се на старото кръстовище. Един камион, идващ от кръговото движение, не спрял. Ударил една кола, която идвала от селото. Помел я в канавката и тя доста пострадала. Камионът се отървал само с един счупен фар и дребна повреда на радиатора. Това е всичко.

— Е, и?

Господин Дж. Л. Б. Матекони седна и се загледа в ръцете си.

— Извикаха ме да извадя колата от канавката. Взех камиона, който използвам за пътна помощ, и я измъкнахме. След това я докарахме тук и я обърнахме с колелата нагоре. Ще ти я покажа после. — Той спря за момент, преди да продължи. Дотук историята изглеждаше доста проста, но явно му костваше значително усилие да я разкаже. — Прегледах цялата кола. Трябваше да се изчука бронята и лесно можех да извикам моя човек за тази работа, за да я вземе в работилницата си и да я оправи. Но първо аз трябваше да направя едно-две неща. Най-напред трябваше да проверя електрическата система. Тези нови скъпи коли имат толкова много жици, че и един лек удар може да обърка всичко. Например няма да можеш да затвориш вратите, ако жиците да прекъснати. Или пък алармата ти против крадци ще пищи с повод и без повод. Работата съвсем не е проста — това тепърва става ясно на ония две момчета там, които си пият чая в работното време.

Та значи аз трябваше да видя кутията на съединителя под таблото, и докато го правех, без да искам отворих жабката пред седалката до шофьора. Погледнах вътре, и аз не знам защо, но нещо ме накара да го направя. И намерих нещо. Една торбичка.

Маа Рамотсве ставаше все по-заинтригувана. Сигурна бе, че е попаднал на откраднати диаманти.

— Диаманти, нали?

— Не — отвърна господин Дж. Л. Б. Матекони. — По-лошо.

Тя съзерцаваше торбичката, която той бе извадил от сейфа си и бе сложил на масата. Всъщност това беше кесия от животинска кожа, приличаше на торбите, които хората от племето базарва украсяваха с черупки от щраусови яйца и използваха, за да държат в тях билки и помадите, с които мажеха стрелите си.

— Ще я отворя — каза той. — Не искам ти да я докосваш.

Тя наблюдаваше как той отвърза връзките, с които бе пристегната. На лицето му бе изписано отвращение, сякаш си имаше работа с предмет, излъчващ неприятна миризма.