Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 70

Той беше в остъклената кабина, която му служеше за кабинет, и човъркаше една дистрибуторна капачка.

— Напоследък всичко се пълни с пясък — каза той. — Виж това.

Той извади парче кварц от един канал на разпределителя и го показа триумфално на маа Рамотсве.

— Това дребно нещо е спряло цял един голям камион — каза той. — Тази песъчинка.

— Заради липсата на един пирон си отива цялата подкова — каза маа Рамотсве, спомняйки си един далечен следобед в държавното училище в Мочуди, когато учителят им цитира тази поговорка. — Заради липсата на една подкова… — Тя спря. Не можеше да си спомни нататък.

— Конят пада — притече й се на помощ господин Дж. Л. Б. Матекони. — И нас ни учеха на това.

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави на масата дистрибуторната капачка и излезе да напълни чайника.

Следобедът бе горещ и малко чай щеше да се отрази добре и на двама им.

Тя му разказа за Алис Бусанг и за това, как тя е реагирала на доказателството за деянията на Кремлин.

— Трябваше да го видиш — каза тя. — Истински женкар. Зализан с гел. С тъмни очила. Луксозни обувки. Нямаше представа колко смешно изглежда. Аз много повече предпочитам мъже с обикновени обувки и дрехи.

Господин Дж. Л. Б. Матекони хвърли тревожен поглед надолу към обувките си — износени стари обувки с тъпи върхове, целите покрити с прах. Ами панталоните му? Бяха ли те обикновени?

— Не можах дори да си поискам хонорара — продължи маа Рамотсве. — След това, което се случи.

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна. Той изглеждаше погълнат от нещо. Дистрибуторната капачка така си и стоеше на масата, а той се загледа навън.

— Тревожи ли те нещо?

Тя се запита дали отказът й на неговото предложение за женитба не го е разстроил повече, отколкото си мислеше. Знаеше, че не е злопаметен човек, но дали все пак не го беше яд на нея? Тя не искаше да загуби приятелството му — в известен смисъл той беше най-добрият й приятел в града и без неговото утешително присъствие животът щеше да е далеч по-лош. Защо любовта (и сексът) усложняват живота толкова много? Би било много по-просто, ако не бяхме принудени да се тревожим за тях. В момента сексът не играеше никаква роля в нейния живот и тя намираше това за голямо облекчение. Не се налагаше да се притеснява как изглежда или какво мислят хората за нея. Колко е ужасно да си мъж и през цялото време да мислиш за секс, както, казват, правели мъжете. Тя прочете в едно от нейните списания, че средностатистическият мъж мисли за секс над шейсет пъти на ден! Тя не можеше да повярва на това число, но проучванията ясно го доказваха. Значи, докато върши ежедневната си работа, средностатистическият мъж все си мисли за това — за шибане, докато същевременно върши нещо друго! Дали докторите мислят за това, докато ти мерят пулса? Или пък адвокатите — докато седят зад бюрата си и кроят планове за защитата? Или пилотите — докато управляват самолета? Направо не беше за вярване.

Ами господин Дж. Л. Б. Матекони, с простодушното му изражение и откритото лице — дали и той мисли за това, докато разглежда капаците на разпределителите или изтощените акумулатори? Тя го погледна. По какво ли се познаваше? Дали мъжът, мислещ за секс, започва да гледа похотливо, да отваря уста и да се облизва с розовия си език, или… Не. Това беше невъзможно.