Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 63

— Сигурен ли си, че това е всичко, което ми трябва? — попита маа Рамотсве. — Ще могат ли да разберат чия е колата само по това?

— Да — отвърна господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ще разберат.

Тя го остави пред вратата на дома му и той й махна за довиждане в тъмното. Тя знаеше, че ще може да му се отблагодари скоро.

В края на същата седмица маа Рамотсве пресече с белия си микробус границата при Мафикенг и отиде направо в кафенето на железниците. Купи си последния брой на „Йоханесбург Стар“, седна на една маса до прозореца и зачете новините. Всички новини бяха лоши, установи накрая, затова остави вестника настрана и взе да убива времето, наблюдавайки другите клиенти в кафенето.

— Маа Рамотсве!

Тя вдигна поглед. Ето го, добрият стар Били Пилани, вече по-възрастен, разбира се, но иначе все същият. Сякаш вчера беше в държавното училище в Мочуди, седнал на чина си, замечтан за нещо.

Тя му поръча чаша кафе и голяма поничка и му обясни какво й беше нужно.

— Искам да разбереш кой е собственик на тази кола — каза тя и му подаде листчето със серийния номер, написан с почерка на господин Дж. Л. Б. Матекони. — След като разбереш, искам да кажеш на собственика, на застрахователната компания или на който там е необходимо, че могат да дойдат в Габороне, където ще намерят колата на предварително уговорено място. От тях се иска само да донесат оригиналните южноафрикански номера на колата. След това могат да я закарат вкъщи.

Били Пилани доби изненадан вид.

— Ей така, без пари ли? — попита той. — Нищо ли не трябва да платят?

— Нищо — каза маа Рамотсве. — Целта е просто собствеността да се върне на законния й притежател. Нищо повече. Ти ми вярваш, нали?

— Разбира се — каза без колебание Били Пилани. — Разбира се.

— Освен това… Моля те да забравиш, че си полицай, докато става всичко това. Няма да арестуваш никого.

— Ама съвсем ли? — запита Били разочаровано.

— Съвсем.

Били Пилани й телефонира на следващия ден.

— Взех подробностите от нашия списък на откраднати превозни средства — каза той. — Говорих със застрахователната компания, която вече е изплатила застраховката. Те ще бъдат много доволни, ако колата се върне. Могат да пратят един от служителите си да я вземе.

— Добре — каза маа Рамотсве. — Трябва да бъдат в Африканския търговски център в Габороне в седем часа сутринта следващия вторник, с номерата на колата.

Всичко беше уговорено и в пет часа̀ сутринта във вторник маа Рамотсве се промъкна в двора на Пекване и намери, както и очакваше, ключовете на мерцедеса на земята пред прозореца на спалнята, където маа Пекване ги беше пуснала през нощта. Тя я увери, че мъжът й спи дълбоко и никога не се буди, преди „Радио Ботсуана“ да излъчи звъна на хлопатари в шест часа.