Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 65

Зад верандата бе разположена дневната, най-просторната стая в къщата, с голям прозорец, който гледаше към запусната поляна. В дневната имаше камина, твърде голяма за тази стая, но въпрос на чест за маа Рамотсве. На полицата над камината тя подреди специалния си порцелан, чашата си за чай с лика на кралица Елизабет II и една възпоменателна плоча с изображение на сър Серетсе Кхама, президент, вожд на народа бангвато, държавник. Той се усмихваше от плочата, сякаш даваше благословията си, сякаш разбираше всичко. Кралицата също се усмихваше, защото и тя обичаше Ботсуана и я разбираше.

Но на най-видно място в стаята беше снимката на баща й, направена малко преди шестдесетия му рожден ден. Той носеше костюма, който беше си купил в Булавайо, когато ходи на гости при братовчедка си, и се усмихваше, макар тя да знаеше, че по това време вече е изпитвал болки заради болестта си. Маа Рамотсве беше реалистка, която живееше в настоящето, но си позволяваше една носталгична мисъл, отдаваше се на представата как баща й влиза и пак я поздравява усмихнат и казва: „Моята Прешъс! Справяш се добре! Гордея се с теб!“ Тя си представяше как го развежда из Габороне с белия си микробус и му показва целия прогрес, който е бил осъществен. Маа Рамотсве се усмихваше, като си представяше каква гордост би изпитал той. Но тя не можеше да се отдава на тези мисли твърде често, защото накрая всичко свършваше със сълзи за отминалото и заради всичката любов, която тя носеше в себе си.

Кухнята изглеждаше ведро. Циментовият под, излъскан и боядисан в червено, винаги блестеше благодарение на грижите на Роуз, прислужницата на маа Рамотсве, която работеше при нея от пет години. Роуз имаше четири деца от различни бащи, които живееха при майка й в Тлоквенг. Освен при маа Рамотсве, тя работеше и като плетачка и отглеждаше децата си с малкото пари, които изкарваше. Най-голямото момче беше вече дърводелец и помагаше финансово на майка си, но по-малките постоянно се нуждаеха от обувки и нови панталони, а едно от тях имаше затруднено дишане и се нуждаеше от инхалатор. Но въпреки това Роуз беше весела и често пееше — сутрин маа Рамотсве разбираше, че тя е пристигнала по това, че до нея от кухнята долитаха откъслечни напеви.

Тринадесета глава

Искаш ли да се омъжиш за мен?

Щастието ли? Маа Рамотсве беше достатъчно щастлива. С детективската си агенция на „Зебра Драйв“ тя имаше повече от мнозинството хора и го разбираше. Разбираше също как се бяха променили нещата. Когато беше омъжена за Ноте Мокоти, усещаше дълбоко, смазващо нещастие, което я следваше навсякъде като черно куче. Това вече беше минало.

Ако беше послушала баща си, ако беше послушала съпруга на братовчедката, тя нямаше да се омъжи за Ноте и нямаше да преживее всичките тези нещастни години. Но ги преживя, защото беше твърдоглава, каквито сме всички на двайсет години, когато сме като слепи, колкото и да си въобразяваме, че не сме. Светът е пълен с двайсетгодишни, помисли си тя, всичките слепи.