Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 61

Сега, докато караше белия си микробус десетки и десетки километри, тя си помисли, че някой ден може да се върне в Калахари, в тези пусти пространства, в обширните пасища, от които сърцето чак те заболява.

Единадесета глава

Вина за колата

Бяха минали три дни след удовлетворителното разплитане на случая „Пател“. Маа Рамотсве изпрати сметката за две хиляди пули, плюс разходите, и получи парите с обратна разписка по пощата. Това я удиви. Тя не вярваше, че подобна сума ще й бъде платена без никакво възражение и готовността и явната радост, с която господин Пател уреди сметката, предизвика у нея угризения на съвестта заради големия размер на хонорара.

Любопитно е, мислеше си тя, как някои хора имат силно развито чувство за вина, докато други нямат никакво. Едни се измъчват за малки пропуски или грешки, които са допуснали, а други приемат съвсем спокойно от своето огромно предателство или нечестност. Маа Пекване спадаше към първата категория, мислеше си маа Рамотсве. Ноте Мокоти спадаше към втората.

Маа Пекване изглеждаше разтревожена, когато дойде в офиса на „Дамска детективска агенция №1“. Маа Рамотсве й даде чаша силен ройбос, както винаги правеше с нервните клиенти, и я изчака да се почувства готова да говори. Мислеше, че клиентката й е разтревожена заради някой мъж, всичко сочеше към това. За какво ли по-точно ставаше дума? Разбира се, за някакво мъжко безобразие, но какво по-точно?

— Опасявам се, че мъжът ми е направил нещо ужасно — каза накрая маа Пекване. — Много ме е срам заради него.

Маа Рамотсве кимна леко. Точно така, поредното мъжко безобразие.

— Мъжете вършат ужасни неща — каза тя. — Всички съпруги се тревожат заради съпрузите си. Не сте единствена.

Маа Пекване въздъхна.

— Но моят съпруг наистина е направил нещо ужасно — каза тя. — Много ужасно нещо.

Маа Рамотсве застина. Ако раа Пекване беше убил някого, тя трябваше недвусмислено да обясни на жена му, че е длъжна да съобщи в полицията. И през ум не би й минало да помага за прикриването на убийство.

— Какво по-точно? — попита тя.

Маа Пекване снижи глас:

— Откраднал е една кола.

Маа Рамотсве почувства облекчение. Кражбата на кола беше дребно, почти обичайно престъпление, сигурно в града имаше много жени, които караха откраднатите от мъжете им коли. Разбира се, маа Рамотсве не можеше да си представи, че тя самата би могла да направи такова нещо, а, изглежда, и маа Пекване не можеше.

— Той каза ли ви, че колата е крадена? — попита тя. — Сигурна ли сте в това?

— Каза, че някой си му я е дал — поклати глава маа Пекване. — Каза, че този човек имал два мерцедеса, а се нуждаел само от един.

Маа Рамотсве се засмя.

— Нима мъжете наистина мислят, че могат да ни правят на глупачки толкова лесно? — каза тя. — За глупачки ли ни мислят?