Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 64

Той наистина не я чу как запали колата и я изкара на пътя. Откри кражбата на мерцедеса чак към осем часа.

— Обади се в полицията! — извика маа Пекване. — Бързо, звънни в полицията!

Тя забеляза, че мъжът й се колебае.

— Може би по-късно — каза той. — Първо смятам да потърся колата сам.

Тя го погледна право в очите и видя, как за миг погледът му я отбягва. Виновен е, помисли си тя. Била съм съвсем права. Естествено той не може да отиде в полицията и да заяви, че неговата крадена кола е била открадната.

Маа Пекване се срещна с маа Рамотсве по-късно същия ден и й благодари.

— С ваша помощ се почувствах много по-добре — каза тя. — Сега ще мога да спя през нощта, без да се чувствам виновна заради моя съпруг.

— Много се радвам — каза маа Рамотсве. — А може би и той е научил някакъв урок. Много интересен урок.

— Какъв по-точно? — попита маа Пекване.

— Че светкавицата винаги пада повторно на същото място — каза маа Рамотсве. — Колкото и хората да твърдят обратното.

Дванадесета глава

Къщата на маа Рамотсве на „Зебра драйв“

Къщата беше построена през 1968 г., когато градът започна да се разраства извън района на магазините и правителствените сгради. Намираше се на ъгъл, което си имаше и лошите страни, понеже се случваше хората да стоят на ъгъла, под дърветата, които растяха тук, и да плюят в градината й или да хвърлят боклуците си през нейната ограда. Отначало, когато ги видеше да вършат това, тя викаше от прозореца или хвърляше по тях капака на кофата си за боклук, но те, изглежда, нямаха срам и просто се смееха. Накрая тя вдигна ръце и остави младежът, който се грижеше за градината й два пъти седмично, да събира боклука и да го изхвърля. Това беше единственият проблем с тази къща. Всичко останалото будеше у маа Рамотсве само гордост и не минаваше и ден, без тя да помисли какъв късмет е извадила навремето, когато я е купила малко преди цените на къщите да станат толкова високи, че да не са по силите на никой честен човек.

Дворът беше широк, почти три декара, и в него растяха доста дървета и храсти. Дърветата, повечето акации, не бяха нищо особено, но даваха хубава сянка и никога не умираха, колкото и рядко да валеше. След това идваха моравите бугенвилии, ентусиазирано засадени от предишните собственици и станали почти пълни господари по времето, когато дойде маа Рамотсве. Наложи се да изсече част от тях, за да освободи място за своите папай и тикви.

В предната част на къщата имаше веранда — любимото й място, където обичаше да сяда сутрин, при изгрев-слънце, или вечер, преди да излязат комарите. Тя разшири верандата, като опъна мрежеста тента върху грубо издялани колове. Мрежата филтрираше повечето слънчеви лъчи и позволяваше на растенията да растат в зелената светлосянка, хвърляна от нея. Там маа Рамотсве гледаше декоративни храсти с широки листа и папрати, които поливаше ежедневно — тучно петно зеленина на фона на кафявата земя.