Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 55

Тя погледна към момичетата. Те стояха там и отново говореха, а едната се смееше. Сигурно приказват за момчета, помисли си маа Рамотсве. Е, нека да се смеят, много скоро ще разберат, че темата за мъжете всъщност не е особено забавна. След няколко години вече ще има сълзи, а не смях, помисли си тъжно маа Рамотсве.

Тя се върна към „Змиите в Южна Африка“. Ето това вече беше лоша змия. Ето я. Само й вижте главата! Леле! И тези зли очи! Маа Рамотсве потръпна и прочете:

„Горната снимка е на възрастна мъжка черна мамба, дълга 1,87 метра. Както е показано на картата за разпространението на видовете, тази змия се среща из целия регион, въпреки че има подчертано предпочитание към откритите равнини. Тя се различава от зелената мамба както по разпространението си, своя хабитат, така и по силата на отровата си. Тази змия е една от най-опасните, които се срещат в Африка, превъзхождана в това отношение само от габонската отровница — рядка, обитаваща горите змия, която се среща в някои части на западните райони на Зимбабве.

Разказите за нападения на черни мамби често са преувеличени и с почти пълна сигурност може да се твърди, че историите за змии, които настигат и нападат хора на галопиращи коне, са недостоверни. Мамбата може да развие значителна скорост на кратко разстояние, но не може да се състезава с кон. Не са стопроцентово верни и разказите за мигновена смърт след ухапване от мамба, въпреки че действието на отровата може да бъде ускорено, ако жертвата се уплаши, което разбира се често става, когато разбере, че е ухапана от мамба.

Според достоверно регистриран случай двадесет и шест годишен мъж оцелял, след като бил ухапан по десния глезен от мамба, която по невнимание настъпил. Пострадалият нямал под ръка серум, но навярно успял да изстиска част от отровата, като направил дълбоки разрези на мястото на ухапването този начин на действие днес не се смята за удачен. След това изминал през гората шест-седем километра в търсене на помощ и бил приет в болница след два часа. Там му инжектирали противоотрова и той оцелял без поражения. Разбира се, ако това беше ухапване на шумяща пепелянка, за това време щеше да има значителни некротични увреждания и той можеше дори да загуби крака си…“

Маа Рамотсве спря за миг. Крака си. Щеше да му се наложи да си сложи изкуствен крак. Господин Пател. Нандира. Тя стреснато се огледа. Книгата за змиите така я беше погълнала, че тя бе престанала да внимава за момичетата и сега… Къде бяха? Нямаше ги.

Тя бутна „Змиите в Южна Африка“ обратно на рафта и изтича на площада. Наоколо вече имаше повече хора, понеже мнозина пазаруваха в късния следобед, за да избегнат горещината. Тя се огледа. Имаше няколко тийнейджъри малко встрани, но те бяха момчета. Не, имаше и момиче. Но дали беше Нандира? Не. Маа Рамотсве погледна в другата посока. Някакъв мъж оставяше колелото си под едно дърво и тя забеляза, че на колелото има автомобилна антена. Защо ли?