Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 57

— Да — каза маа Рамотсве. — Опасявам се, че е така. Но аз знам къде отива и също ще бъда там, не се тревожете.

— Дали не отива да се види с този Джак? — извика господин Пател. — Дали няма да се срещне с това момче?

— Възможно е — каза маа Рамотсве. — Но няма смисъл да се разстройвате. Утре ще ви докладвам.

— И, моля ви, по-раничко — каза господин Пател. — Аз винаги ставам в шест часа.

В киното имаше съвсем малко хора, когато пристигна маа Рамотсве. Тя си избра място на предпоследния ред, в края. Оттам имаше добър изглед към вратата, през която трябваше да мине всеки, който влизаше в киносалона, и дори ако Нандира и Джак дойдеха след угасянето на лампите, маа Рамотсве пак щеше да ги види.

Тя разпозна някои от посетителите. Месарят, при когото пазаруваше, пристигна малко след нея и двамата с жена му й махнаха приятелски. След това влязоха една от учителките в училището и жената, която ръководеше групата по аеробика в хотел „Президент“. Накрая дойде католическият епископ, който пристигна сам и започна шумно да яде пуканки на първия ред.

Нандира пристигна пет минути, преди да започне кинопрегледа. Тя беше сама и застана за момент на вратата, като се оглеждаше. Маа Рамотсве усети, че очите на момичето паднаха върху нея, и бързо погледна надолу, сякаш търсеше нещо на пода. След една-две секунди вдигна поглед и видя, че момичето още я гледа. Маа Рамотсве отново погледна към пода и видя един скъсан билет, който вдигна.

Нандира тръгна през киносалона право към реда на маа Рамотсве и спря пред мястото до нея.

— Добър вечер, маа — каза тя любезно. — Заето ли е това място?

Маа Рамотсве вдигна очи и имитира изненада.

— Никой не седи на него — отвърна тя. Мястото е свободно. Нандира седна.

— Очаквам с нетърпение този филм — каза тя радостно. — Отдавна исках да го гледам.

— Чудесно — каза маа Рамотсве. — Чудесно е да видиш филм, който винаги си искал да гледаш.

След това настъпи мълчание. Момичето я гледаше и маа Рамотсве се почувства доста неудобно. Как би постъпил Кловис Андерсън в подобни обстоятелства? Тя беше сигурна, че някъде в книжката той пишеше за подобни случаи, но не можеше да си спомни какво точно. Ставаше дума за случаи, когато обектът ти ходи по петите, вместо ти по неговите.

— Видях ви този следобед — каза Нандира. — Видях ви в „Мару-а-Пула“.

— А, да — каза маа Рамотсве. — Чаках един човек.

— След това ви видях в Книжния център — продължи Нандира. — Разглеждахте една книга.

— Така е — каза маа Рамотсве. — Мислех да си купя една книга.

— След това питахте маа Бапитсе за мен — каза Нандира тихо. — Това е онази продавачка. Тя ми каза, че сте питали за мен.

Маа Рамотсве си отбеляза наум да внимава с маа Бапитсе в бъдеще.

— Е, защо ме следите? — попита Нандира, като се обърна, както седеше, за да погледне маа Рамотсве право в лицето.

Маа Рамотсве разсъди бързо. Нямаше смисъл да отрича и можеше поне да се опита да извлече най-доброто от тази трудна ситуация. Ето защо тя разказа на Нандира за тревогите на баща й и за това, как се е обърнал към нея.