Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 56

Тя тръгна към хотел „Президент“. Може би момичетата просто се бяха върнали при колата, за да се срещнат отново с майката. Тогава всичко щеше да е наред. Но кога стигна до паркинга, тя видя синята кола, в която бе само майката, да излиза от другия край. Значи момичетата още бяха наоколо, някъде на площада.

Маа Рамотсве се изкачи на стъпалата пред хотел „Президент“ и огледа площада. Местеше погледа си систематично — както препоръчваше Кловис Андерсън, — оглеждайки всички, взирайки се внимателно във всяка групичка купувачи пред всяка витрина. Нямаше и следа от момичетата. Погледът й се спря върху жената със сергията с блузи. Тя държеше някакъв пакет и измъкваше от него нещо, което приличаше на голям червей мопани.

— Червеи мопани? — попита маа Рамотсве.

Жената се обърна и я погледна.

— Да.

Тя протегна пакета към маа Рамотсве, която взе един от изсушените дървесни червеи и го сложи в устата си. Това беше деликатес, на който просто не можеше да устои.

— Вие сигурно виждате всичко, което става тук, маа каза тя, след като глътна червея. — Щом си стоите все тук.

— Виждам всички — засмя се жената. — Всички.

— А видяхте ли две момичета да излизат от Книжния център? — попита маа Рамотсве. — Едно индийско и едно африканско момиче. Индийката е горе-долу толкова висока.

Търговката извади още един червей от пакета и го сложи в уста.

— Видях ги — каза тя. — Отидоха до киното. Оттам тръгнаха нанякъде. Не забелязах точно накъде.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Би трябвало да станете детектив — рече тя.

— Като вас — каза просто жената.

Това изненада маа Рамотсве. Тя беше доста известя, но не очакваше една улична продавачка да знае коя е. Маа Рамотсве бръкна в чантата си, извади оттам една банкнота от десет пули, сложи я в ръката на жената и каза:

— Благодаря ви. Това е възнаграждение от мен. И се надявам, че пак ще ми помогнете някой път.

Жената изглеждаше поласкана.

— Мога да ви кажа всичко — каза тя. — Аз съм очите и ушите на това място. Искате ли например да знаете кой с кого говореше ей там тази сутрин? А? Ще се учудите, ако ви кажа.

— Някой друг път — каза маа Рамотсве. — Ще поддържаме връзка.

Нямаше смисъл да се мъчи да разбере къде се намира сега Нандира, но имаше смисъл да използва информацията, с която вече разполагаше. Ето защо маа Рамотсве отиде до киното и попита от колко часа ще е вечерната прожекция, на която смяташе, че ще дойдат двете момичета. След това се върна при белия микробус и се прибра вкъщи, за да вечеря по-рано и да се облече за киното. Тя видя името на филма — не че би го гледала на всяка цена, но бе изминала поне година, откакто за последен път ходи на кино, и сега усети, че с нетърпение очаква тази възможност.

Господин Пател са обади тъкмо преди тя да излезе.

— Дъщеря ми каза, че излиза, за да се види с една приятелка и да й помогне за някакво домашно — каза той раздразнено. — Отново ме лъже.