Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 53

Същата вечер в осем часа по телефона й се обади господин Пател.

— Имате ли вече да ми съобщите нещо? — попита той. — Някаква информация?

Маа Рамотсве отвърна, че за съжаление не е могла да разбере къде ходи Нандира след училище, но се надява да постигне по-голям успех на следващия ден.

— Това не е много добре — каза господин Пател. — Не е много добре. Е, аз поне имам нещо да ви съобщя. Тя се прибра у дома три часа след края на часовете — три часа! — и ми каза, че е била на гости. Попитах при кого, а тя отговори, че била при една приятелка. Приятелка. След това жена ми намери на масата една бележка, която нашата Нандира сигурно беше изпуснала. На нея пишеше: „Ще се видим утре. Джак“. И кой е този Джак? Кой е този човек? Нима това е женско име, питам аз?

— Не — каза маа Рамотсве. — Звучи като мъжко име.

— Именно! — каза господин Пател, с тона на човек, който току-що е намерил убягващия му отговор на някакъв въпрос. — Според мен това е въпросното момче. Това е този, когото трябва да намерим. Джак чий? Къде живее? И всичко останало — вие трябва да го разберете.

Маа Рамотсве си направи чаша ройбос и си легна рано. Изминалият ден беше незадоволителен и заради други неща, а телефонното обаждане на господин Пател просто прибави последния щрих. Тъй че тя си легна, след като остави чашата чай на нощното шкафче, и почете вестника, докато очите й започнаха да се затварят и потъна в сън.

На следващия следобед тя малко закъсня, докато стигне до паркинга на училището. Вече беше започнала да се чуди дали отново не е изпуснала Нандира, когато я видя да излиза от училището заедно с едно друго момиче. Маа Рамотсве ги наблюдаваше как преминаха по алеята и спряха на вратата на училищния двор. Изглеждаха погълнати от разговора си, по начина, по който тийнейджърите говорят с приятелите си, напълно изолирайки външния свят, и маа Рамотсве беше сигурна, че ако можеше да чуе за какво говорят, щеше да разбере отговорите на не един въпрос. Момичетата говорят за приятелите си непринудено и същевременно заговорнически и тя беше сигурна, че именно това е темата на разговора между Нандира и нейната приятелка.

Внезапно към двете момичета се приближи една синя кола. Маа Рамотсве със затаен дъх видя как шофьорът се пресегна през предната седалка и отвори вратата до нея. Нандира влезе и се настани там, а приятелката й седна отзад. Маа Рамотсве запали мотора на белия микробус и се измъкна от училищния паркинг точно когато синята кола потегли. Тя ги следваше на безопасно разстояние, но бе готова да се приближи, ако възникнеше опасност да ги изгуби. Нямаше да повтори вчерашната грешка и да остави Нандира да се изпари във въздуха.

Синята кола се движеше бавно и за маа Рамотсве не беше трудно да я следва. Минаха покрай хотел „Сън“ и се насочиха към пътния ринг около стадиона. Оттам свиха към града и продължиха покрай болницата и англиканската катедрала към Търговския център. Към магазините, помисли си маа Рамотсве. Просто отиват на пазар. А може би не? Беше виждала тийнейджъри да си правят срещи на места, като Ботсуанския книжен център. Май наричаха това „размотаване“. Спираха се тук-там, бъбреха и си разменяха шеги, изобщо правеха какво ли не, освен да пазаруват. Може би Нандира отиваше да се размотава с този Джак.