Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 54

Синята кола свърна в един паркинг близо до хотел „Президент“. Маа Рамотсве паркира през няколко коли и видя как двете момичета излязоха от синята кола заедно с една възрастна жена, може би майката на другото момиче. Тя каза нещо на дъщеря си, която кимна, а после се раздели с момичетата и тръгна към универсалния магазин.

Нандира и приятелката й минаха по стълбите край хотел „Президент“ и тръгнаха към пощата. Маа Рамотсве ги последва небрежно, като спря да разгледа блузите с щамповани африкански мотиви, които една жена излагаше на сергия на площада.

— Купете си една, маа — подкани я жената. — Много хубави блузи. Изобщо не се късат. Вижте тази, която нося — прана е десет-двайсет пъти и пак не се е износила. Погледнете!

Маа Рамотсве погледна блузата на жената — наистина цветовете не бяха избледнели. Същевременно, с периферното си зрение следеше двете момичета. В момента те разглеждаха витрината на един магазин за обувки; накъдето и да бяха тръгнали, изобщо не бързаха.

— Няма да имате моя размер — каза маа Рамотсве. — На мен ми трябва много голяма блуза.

Продавачката прегледа сергията си и после отново погледна маа Рамотсве.

— Права сте — каза. — Вие сте твърде едра за тези блузи. Много, много едра.

— Но блузите ви са много хубави, маа — усмихна се маа Рамотсве, — и аз се надявам да ги продадете на някоя мила слаба женица.

Тя продължи нататък. Момичетата бяха свършили с магазина за обувки и, без да бързат, вървяха към Книжния център. Маа Рамотсве се беше оказала права; явно смятаха да се размотават.

В Ботсуанския книжен център имаше много малко хора. Трима-четирима души прелистваха списания в секцията за периодика, още един-двама разглеждаха книгите. Продавачите се бяха облегнали на рафтовете и лениво разменяха клюки, дори мухите изглеждаха някак летаргични.

Маа Рамотсве забеляза, че двете момичета са в далечния край на книжарницата, разглеждаха рафтовете с книги на сетсуана. Какво всъщност правеха тук? Нандира сигурно учеше сетсуана в училище, но надали би си купила някой от учебниците или религиозните книги, които преобладаваха в тази секция. Не, сигурно чакаха някого.

Маа Рамотсве тръгна целенасочено към африканската секция и се пресегна за една книга. Чудесно илюстрирано издание на „Змиите в Южна Африка“. Тя се загледа в снимката на малка кафява змия и се запита дали е виждала такава. Преди доста години, когато бяха още деца, подобна змия ухапа братовчед й, но не му стана нищо. Такава ли беше змията? Погледна текста под снимката и се зачете. Нищо чудно да е била тази змия, понеже пишеше, че не е отровна и агресивна. Но все пак беше нападнала братовчед й; или може би братовчед й я беше нападнал? Момчетата често нападаха змиите. Хвърляха камъни по тях, явно просто не можеха да ги оставят на мира. Но тя не знаеше дали Путоке е направил така; това стана толкова отдавна, че вече не помнеше подробностите.