Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 48

Тя знаеше, че това също е лъжа. Господин Пател никога не устройваше партита и тя се чудеше защо му е да се преструва, че го прави.

— Не — отвърна тя просто. — Никога не сте ме канили. — Божичко — каза той, като се подсмихна, — направил съм голяма грешка.

Той я преведе през входното антре — широко помещение с лъскав под от черен и бял мрамор. Наоколо имаше много месинг — скъп, излъскан месинг — и общото впечатление, с което човек оставаше, беше впечатление за блясък.

— Ще отидем в моя кабинет — каза той. — Това е личната ми стая, в която никой от семейството ми не може да влиза. Те знаят, че когато съм там, не бива да ме безпокоят дори ако къщата гори.

Кабинетът беше просторна стая, в която се открояваше едно голямо бюро с три телефона и претенциозна поставка за писалки и мастило. Маа Рамотсве разгледа поставката, представляваща няколко стъклени полици за писалките, крепящи се върху бивните на миниатюрен слон, издялкан от слонова кост.

— Седнете, моля — каза господин Пател, като посочи бяло кожено кресло. — Аз сядам малко по-бавно, защото нямам един крак. Ето, виждате. Постоянно търся по-добър крак. Този е италиански и ми струва куп пари, но мисля, че могат да се намерят и по-добри крака. Може би в Америка.

Маа Рамотсве потъна в креслото и погледна домакина си.

— Ще премина направо на въпроса — каза господин Пател. — Няма смисъл човек да говори със заобикалки и да бълва купища празни приказки, нали така? Няма смисъл.

Той направи пауза, очаквайки маа Рамотсве да потвърди думите му. Тя леко кимна.

— Аз съм семеен човек, маа Рамотсве — каза той. — Имам щастливо семейство, което живее в тази къща, с изключение на сина ми, който е джентълмен — зъболекар в Дърбан. Може би сте чували за него. Хората го наричат Пате напоследък.

— Знам за него — каза маа Рамотсве. — Хората имат високо мнение за него, дори тук.

Лицето на господин Пател светна.

— Е, бога ми, много е приятно да чуеш такова нещо. Но другите ми деца също са много важни за мен. Аз не правя разлика между децата си. Всички те са еднакви. Равни.

— Това е най-добрият начин — каза маа Рамотсве. — Ако фаворизирате едно от тях, това води до голямо огорчение у другите.

— Да, това е самата истина — потвърди господин Пател. — Децата забелязват, когато родителите им дават на едното два бонбона, а на другото — само един. Те могат да броят не по-зле от нас.

Маа Рамотсве отново кимна, чудейки се накъде отива този разговор.

— Вижте сега — започна господин Пател. — Големите ми дъщери, близначките, са щастливо омъжени за добри момчета и живеят тук, под този покрив. Всичко това е много хубаво. Остава само едно от децата ми, моята малка Нандира. Тя е на шестнайсет и учи в „Мару-а-Пула“. Справя се добре в училище, но…

Той направи пауза, гледайки маа Рамотсве с присвитите си очи.

— Знаете ги тийнейджърите, нали? Знаете как стоят нещата с тийнейджърите в тези модерни времена.

Маа Рамотсве вдигна рамене.

— Често те носят големи неприятности на родителите си — каза тя. — Виждала съм родители да си изплакват очите заради своите деца в тая възраст.