Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 46

— И може ли да попитам защо си станал „господин Уолъс Пате, бакалавър стоматолог, (Натал)“? Защо? Да не би да се срамуваш от нещо? Може би мислиш, че аз съм само „господин Паливалар Пател, бакалавър пропаднал“?

Синът се беше опитал да замаже очите на баща си.

— Късите имена са по-лесни, татко. Пате, Пател — това е все едно и също. Защо да има още една буква на края? Модерната идея е да бъдеш кратък. Трябва да бъдем модерни в наше време. Всичко е модерно, дори имената.

Близначките нямаха такива претенции. Те бяха пратени в Натал да си намерят съпрузи, което и направиха по начина, очакван от баща им. И двамата му зетьове бяха включени в бизнеса и доказаха, че умът им сече добре за числата и че чудесно разбират колко е важна твърдата печалба.

Оставаше Нандира, която по това време беше на шестнайсет и учеше в училището „Мару-а-Пула“ в Габороне, най-доброто и най-скъпото училище в страната. Тя беше пълна отличничка, от училището неизменно я хвалеха и очакванията бяха да се омъжи, когато му дойде времето — навярно като стане на двайсет години, което според господин Пател беше най-подходящият момент за задомяване.

Цялото семейство, включително зетьовете, бабите и дядовците и няколко далечни братовчеди, живееше в имението на Пател близо до стария Армейски клуб на Ботсуана. На това място имаше няколко постройки, стари колониални къщи с широки веранди и мрежи против мухи, но господин Пател ги събори и построи новата си къща от нулата. Всъщност тя представляваше няколко свързани сгради, които заедно образуваха фамилното имение.

— Ние индийците обичаме да живеем заедно — обясни господин Пател на архитекта. — Искаме да можем да виждаме какво става в семейството, нали разбирате.

Архитектът, на когото бе дадена пълна свобода, проектира къща, в която си позволи да вложи всяка своя архитектурна прищявка, отхвърляна в течение на времето от по-взискателните му и не толкова богати клиенти. За негово удивление господин Пател прие всичко и построената в резултат сграда много му хареса. Тя беше мебелирана в стил, който може да се нарече само „Делхийско рококо“, с много позлата по мебелите и завесите, а по стените със скъпи картини на индийски светци и планински елени, чиито големи очи следят човек в стаята.

Когато близначките се омъжиха с разточителна церемония в Дърбан, на която бяха поканени над хиляда и петстотин гости, те получиха собствени жилища, като за целта къщата беше значително разширена. Зетьовете получиха по един червен „Мерцедес-Бенц“ с техните инициали на вратата на шофьора. Това наложи да се разшири и гаражът на Пател, понеже в него вече имаше четири мерцедеса: на господин Пател, на госпожа Пател карана от шофьор и на двамата зетьове.

По време на сватбеното тържество в Дърбан един по-възрастен негов братовчед му каза:

— Виж, човече, ние индийците трябва да сме предпазливи. Не бива да развяваш парите си насам-натам. Знаеш, че африканците не харесват това и когато им се отвори възможност, ще ни ги вземат всичките. Виж какво стана в Уганда. Слушай какво приказват някои буйни глави в Зимбабве. Представи си какво щяха да направят с нас зулусите, ако имаха възможност. Трябва да бъдем дискретни.