Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 47

Мистър Пател поклати глава.

— Нищо от това не важи в Ботсуана — каза той. — Там няма опасност, казвам ти. Те са стабилни хора. Трябва да ги видиш, с всичките им диаманти. Диамантите придават стабилност на страната, вярвай ми.

Но братовчедът изглежда пренебрегна думите му.

— Знаеш, че това е Африка — продължи той. — Единия ден всичко върви много добре, направо чудесно, а на другата сутрин се събуждаш и откриваш, че са ти прерязали гърлото. Само гледай.

До известна степен господин Пател взе предупреждението присърце и надстрои оградата около дома си, за да не могат хората да надничат през прозорците и да виждат лукса. Вярно, че той и членовете на семейството му продължаваха да обикалят с големите си коли, но пък в града имаше много такива коли и нямаше причина хората да се зазяпват.

Маа Рамотсве много се зарадва, когато господин Пател й се обади и я попита дали може да се отбие при него в къщата му през някоя от следващите вечери. Уговориха се за същата вечер и тя се прибра у дома, за да се преоблече в по-официални дрехи, преди да се представи на входа на голямата къща на Пател. Преди да излезе, тя телефонира на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Каза, че трябва да си намеря богат клиент — каза му. — Ето че имам. Господин Пател.

Господин Дж. Л. Б. Матекони едва не хлъцна от изненада.

— Той е много богат човек — каза. — Има четири мерцедеса. Четири. Три от тях са наред, но четвъртият има голям проблем с предавката. Имаше повреда и на съединителя, една от най-тежките повреди, които съм виждал, и изгубих дни, докато му намеря нова кутия…

Човек не можеше просто да отвори портата на къщата на Пател, не можеше също да паркира отвън и да надуе клаксона, както се правеше при другите къщи. В къщата на Пател човек натискаше един звънец на вратата и от малкия високоговорител над главата му прозвучаваше пронизителен глас.

— Да. Домът на Пател. Какво желаете?

— Маа Рамотсве — каза тя. — Частен…

От високоговорителя се чу пукане.

— Частен? Частен какво?

Тя тъкмо щеше да отговори, когато пак се разнесе пукане и вратата бавно започна да се отваря. За да си придаде по-приличен вид, маа Рамотсве беше оставила белия си микробус зад ъгъла и затова влезе пеш. Озова се в двор, преобразен с помощта на сенниците в малка горичка с буйна растителност. В далечния край на двора се намираше входът на самата къща — голяма врата, обрамчена с високи бели колони и дълбоки саксии с различни растения. Господин Пател се появи пред вратата и й махна с бастуна си.

Разбира се, тя вече бе виждала господин Пател и знаеше, че единият му крак е изкуствен. Никога обаче не го бе виждала съвсем отблизо и не предполагаше, че е толкова дребен. Маа Рамотсве не беше висока — бе надарена по-скоро с щедра обиколка, отколкото с височина, — и все пак господин Пател трябваше да гледа нагоре, когато се ръкува с нея и я покани с жест да влезе.

— Идвали ли сте преди в моята къща? — попита той, макар добре да знаеше, че не е идвала. — Били ли сте на някое от моите партита?