Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 45

За третата къща само можеше да се подозира, че е забележителна, тъй като съвсем малко хора бяха канени в нея и Габороне като цяло трябваше да разчита на това, което се виждаше отвън — а то не беше много, понеже около къщата се издигаше висока бяла ограда, — или на разказите на хората, канени в къщата по някакъв конкретен повод. Тези разкази бяха единодушни по отношение на великолепието на интериора.

— Като в Бъкингамския дворец — казваше една жена, извикана да подреди цветята по някакъв семеен повод. — Само че много по-хубаво. Мисля, че кралицата живее доста по-скромно от онези хора там.

Ставаше дума за семейството на господин Паливалар Синдугар Пател, собственик на осем магазина — пет в Габороне и три във Франсистаун, — на хотел в Орапа и на голяма фабрика за дрехи в Лобатсе. Несъмнено той беше един от най-богатите хора в страната, ако не и най-богатият, но за хората от тсуана това нямаше голямо значение, понеже парите му не отиваха за добитък, а всеки знаеше, че пари, които не бяха вложени в добитък, бяха само дим на вятъра.

Господин Паливалар Пател беше дошъл в Ботсуана през 1967 г., на двайсет и пет години. Тогава той нямаше кой знае какво в джоба си, но баща му — търговец в една отдалечена част на Зулуленд — му зае пари да купи първия си магазин в Африканския търговски център. Това се оказа голям успех; господин Пател купуваше стока направо без пари от търговци, изпаднали в затруднение, и я продаваше с минимална печалба. Търговията процъфтяваше и броят на магазините, управлявани според една и съща търговска философия, растеше. Към петдесетия си рожден ден той спря да разширява империята си и се съсредоточи върху развитието и образоването на семейството си.

Той имаше четири деца — син на име Уолъс, две близначки, Сандри и Пали, и най-малката дъщеря — Нандира. Уолъс беше изпратен в скъп пансион в Зимбабве, за да задоволи амбицията на господин Пател синът му да стане джентълмен. Там се беше научил да играе крикет и да бъде жесток. Приеха го да учи за зъболекар — след щедро дарение от господин Пател, — а след това той се върна в Дърбан, където започна самостоятелна практика в областта на козметичното зъболекарство. По някое време съкрати името си — „за удобство“, както казваше — и стана „господин Уолъс Пате, бакалавър стоматолог, (Натал)“.

Господин Пател протестира срещу тази промяна.