Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 44

Тя сведе очи.

— Може би си прав — каза тя. — Горкото момче…

— Разбира се, че съм прав — рече господин Дж. Л. Б. Матекони. — Според теб защо онзи беден човек ти е написал писмото? Защото полицията няма да направи нищо, за да разбере как и къде се е случило това. Понеже се страхуват. Всичките до един. Страхуват се точно толкова, колкото и аз и онези две момчета там, под колата. Ужасени са, маа Рамотсве. Боят се за живота си. Всички до един, може би дори и ти.

Тази вечер маа Рамотсве си легна в десет часа, половин час по-късно от обикновено. Понякога тя обичаше да лежи в леглото със светната нощна лампа и да чете списание. Сега обаче беше изморена и списанието се изплъзваше от ръцете й в напразните й опити да остане будна.

Тя угаси лампата и си каза молитвата, като шепнеше думите, въпреки че в къщата нямаше никой, който да я чуе. Казваше винаги една и съща молитва — за душата на нейния баща Обед, за Ботсуана и за дъжд, който ще помогне на реколтата да израсне и на добитъка да се охрани. Молеше се и за своето малко момче, което сега се намираше на сигурно място в обятията на Иисус.

В ранните часове на утрото тя се събуди ужасена, с разтуптяно сърце и пресъхнала уста. Седна в леглото и се пресегна към ключа на лампата, но когато го натисна, тя не светна. Отметна чаршафа си (нямаше нужда от одеяло в това горещо време) и се измъкна от леглото.

Лампата в коридора също не светна, нито тази в кухнята, където луната рисуваше странни форми и сенки по пода. Тя погледна през прозореца навън в нощта. Никъде нищо не светеше; токът беше спрял.

Тя отвори задната врата и излезе боса на двора. Градът тънеше в тъмнина, дърветата тъмнееха — неясни форми, черни силуети.

— Маа Рамотсве!

Тя остана на място, замръзнала от ужас. В градината имаше някой, който я наблюдаваше. Някой беше прошепнал името й.

Тя отвори уста да каже нещо, но не можа да издаде и звук. Пък и без друго би било опасно да се обади. Ето защо започна да отстъпва назад, бавно, сантиметър по сантиметър, към кухненската врата. Щом влезе вътре, тя затръшна вратата и се пресегна към ключалката. Когато завъртя ключа, токът изведнъж дойде и кухнята беше обляна в светлина. Хладилникът забръмча тихичко, лампичката на кухненската печка започна да мига: 3:04, 3:04.

Девета глава

Приятелят

В страната имаше три наистина изключителни къщи и маа Рамотсве чувстваше известно удовлетворение, че е била канена в две от тях. Най-известна сред тях беше Моколоди — начупена, подобна на замък постройка, разположена насред пустошта на юг от Габороне. Тази къща, на чиито порти имаше птици, изработени от желязо, бе навярно най-голямото имение в страната и определено беше много по-впечатляващо от имението Факади на север, което беше твърде близо до мръсните отходни води, за да се хареса на маа Рамотсве. Това обаче имаше своята компенсация, понеже тинята на отходните канали привличаше много птици и от верандата във факади човек можеше да наблюдава ята фламинго, които се спускаха към тъмната зелена вода. Но това бе невъзможно, ако вятърът духаше в лоша посока, както се случваше често.