Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 42

Маа Рамотсве познаваше господин Дж. Л. Б. Матекони от години. Той беше от Мочуди, а чичо му беше близък приятел на баща й. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше на четирийсет и пет — с десет години по-възрастен от маа Рамотсве, но в очите му двамата бяха връстници и често, като изричаше някое свое житейско наблюдение, той започваше с думите: „За хората на нашата възраст…“

Той беше изгодна партия и тя се чудеше защо никога не се е женил. Не беше хубав, но имаше приветливо, вдъхващо спокойствие лице. Той беше от този вид съпрузи, които всяка жена би искала да има у дома си. Той би поправял всичко и би си стоял вкъщи вечер, а може би дори би помагал за някои от неприятните домашни задължения — нещо, което минаваше през ума на толкова малко мъже.

Но той бе останал ерген и живееше сам в една голяма къща край старото летище. Понякога тя го виждаше да седи на верандата си, когато минаваше оттам с микробуса — господин Дж. Л. Б. Матекони, който сам-самичък седеше на стола и гледаше дърветата, които растяха в неговата градина. За какво ли си мислеше такъв мъж? Дали размишляваше колко хубаво би било да има жена и деца, които тичат из градината, или си мислеше за сервиза и колите, които бе поправил през деня? По нищо не можеше да се разбере.

Тя обичаше да се отбива и да приказва с него в изпоцапания му с машинното масло кабинет, пълен с купчини фактури и поръчки за резервни части. Обичаше да гледа календарите по стената със снимки, които мъжете харесваха. Обичаше да пие чай от някоя от изцапаните с мазни отпечатъци от пръсти чаши, докато двамата му помощници повдигаха колите на крикове, вдигаха врява и чукаха нещо отдолу.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се радваше на тези срещи. Говореха за Мочуди, за политика или пък просто разменяха новините за случилото се през деня. Той й съобщаваше кой си има неприятности с колата и какво не е наред с нея, кой е купил бензин този ден и къде е казал, че отива.

Но въпросния ден говориха за финанси и за проблемите, свързани с ръководенето на бизнес, който да може да се изплаща.

— Заплащането на персонала е най-големият разход каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Виждаш ли онези две момчета под колата? Нямаш представа колко ми струват. Заплатите им, данъците, застраховките, в случай че тази кола падне на главите им. Всичко това се трупа на мен. И накрая на деня за мен са останали една-две пули. Не много повече.

— Но ти поне не си на загуба — каза маа Рамотсве. — Аз съм с трийсет пули назад след първия месец. И съм сигурна, че ще стане още по-лошо.

Господин Дж. Л. Б. Матекони въздъхна.

— Персоналът излиза скъпо — каза той. — Тази твоя секретарка, с големите очила… Там отиват парите.

Маа Рамотсве кимна.

— Знам — каза тя. — Но ти трябва секретарка, ако имаш офис. Ако я няма нея, трябва аз да стоя там по цял ден. Нямаше да мога да идвам тук и да си говоря с теб. Нямаше да мога да ходя на пазар.

Господин Дж. Л. Б. Матекони протегна ръка към чашата.