Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 41

Маа Рамотсве спря за миг, лъжицата й потъна до средата в яхнията. Когато хората се показваха толкова безразлични, маа Кристи очакваше читателят да се изпълни с подозрение. Какво би си помислила маа Кристи, ако беше видяла хладната реакция на маа Малатси, нейното неподправено безразличие? Тя би си помислила, че тази жена е убила съпруга си! Ето защо изобщо не се трогна от новината за неговата смърт. През цялото време е знаела, че е мъртъв!

Но какво да кажем тогава за крокодила, за кръщението и за другите грешници? Не, тя трябва да е невинна. Може би е искала той да умре и крокодилът е бил пратен в отговор на молитвите й. Ставаш ли убиец в Божиите очи, ако стане нещо подобно? Бог със сигурност знае, че си искал някой да умре, защото няма тайни, които можеш да опазиш от Бог. Всеки знае това.

Тя отново спря. Време беше да извади тиквата от тенджерата и да я изяде. В крайна сметка това именно решаваше големите проблеми в живота. Можеш много да мислиш и да не стигнеш доникъде, но все пак трябва да изядеш своята тиква. Това те сваля на земята. Това ти дава причина да продължаваш. Тиквата.

Осма глава

Разговор с господин Дж. Л. Б. Матекони

Счетоводните книги не изглеждаха никак добре. В края на първия месец от съществуването си „Дамска детективска агенция №1“ беше най-недвусмислено на загуба. Трима клиенти бяха платили, а други двама, които бяха дошли за съвет, го получиха и после отказаха да платят. Маа Малатси плати сметката си от двеста и петдесет пули, Хапи Бапетси плати двеста пули за разобличаването на фалшивия баща, а един местен търговец даде сто пули, за да разбере кой използва телефона му, за да провежда без разрешение междуградски разговори с Франсистаун. Сборът от всички тези приходи правеше петстотин и петдесет пули; но само заплатата на маа Макутси беше петстотин и осемдесет пули на месец. Това означаваше загуба от трийсет пули, дори без да се вземат предвид другите разходи, като например цената на бензина за белия микробус и цената на тока за офиса.

Разбира се, на един бизнес обикновено му трябва време, докато се наложи. Маа Рамотсве разбираше това, но колко дълго човек може да кара на загуба? Тя имаше малко пари, останали от имота на баща й, но не можеше да живее с тях вечно. Трябваше да послуша баща си; той искаше тя да купи касапница, която щеше да бъде много по-сигурен бизнес. Как казваха в такива случаи? Инвестиция на сигурно. Но какво вълнуващо имаше в това?

Тя се сети за господин Дж. Л. Б. Матекони, собственика на „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Ето това беше бизнес, от който се печели. Нямаше от клиенти, защото всички знаеха какъв чудесен автомонтьор е той. Това беше разликата между тях, помисли си тя; той си разбираше от работата, а тя не.