Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 39

Маа Макутси свърши да чете и погледна към маа Рамотсве в другия край на стаята. За известно време никоя от тях не промълви и дума. След това маа Рамотсве наруши тишината.

— Знаеш ли нещо за това? — попита тя. — Чувала ли нещо за изчезнало момче?

— Мисля, че да — кимна маа Макутси. — Май пишеше нещо във вестника за търсенето на някакво момче. Доколкото си спомням, смятаха, че момчето е избягало от къщи по някаква причина.

Маа Рамотсве се изправи и взе писмото от секретарката си. Хвана го така, както човек държи доказателство в съда — внимателно, сякаш се боеше да не го повреди. Стори й се, че писмото — най-обикновен лист хартия, толкова лек сам по себе си — тежи от мъка.

— Съмнявам се, че ще мога да направя кой знае какво каза тя тихо. — Разбира се, мога да си държа ушите отворени. Мога да кажа това на горкия баща, но какво друго направя? Той сигурно познава гората около Катсана. Познава хората. Всъщност не мога да направя много за него.

Маа Макутси изглеждаше облекчена.