Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 38
Алегзандър Маккол Смит
И ето че дошъл чичо им. Висок-превисок мъж с тояга. Той се развикал на краварчетата и започнал да налага тяхното теле с тоягата си, като казвал, че странните телета никога не носят добър късмет.
И така телето умряло, но преди да умре, прошепнало нещо на краварчетата и този път те разбрали какво казва. Казало им нещо много особено и когато краварчетата казали на чичо си какво е казало телето, той паднал на колене и се разплакал.
Оказало се, че телето било неговият брат, който бил изяден от лъв преди много време и сега се върнал като теле. Този човек бил убил брат си и никога вече нямало да бъде щастлив. Той бил тъжен. Много тъжен.
Момчето наблюдаваше лицето на мъжа, докато той разказваше тази история. Ако дотогава не разбираше какво му се е случило, сега му стана ясно. Знаеше какво щеше да стане.
— Дръж момчето! Хвани му ръцете! Ще ме накара да изляза от пътя, ако не го хванеш.
— Опитвам се. Бори се като дявол.
— Само го хвани. Ще спра камиона.
Седма глава
Маа Макутси се отправя с пощата
Успехът, постигнат в първия случай, окуражи маа Рамотсве. Тя поръча по пощата и получи наръчник на частния детектив, който сега четеше глава след глава, като си водеше подробни бележки. Не беше направила грешки в първия си случай, мислеше тя. Намери нужната й информация, като просто направи списък на възможните източници и ги провери един по един. Това не е кой знае каква работа. Стига човек да е методичен, едва ли имаше някакъв начин да сбърка.
Освен това се вслуша в предчувствието си за крокодила. Наръчникът обявяваше и това за напълно приемлива практика. „Не пренебрегвайте интуицията — съветваше той. — Интуицията е друга форма на знанието.“ Маа Рамотсве хареса тази фраза и я спомена пред маа Макутси. Нейната секретарка я изслуша внимателно, а после напечата тази сентенция на пишещата машина и подаде листа на маа Рамотсве.
Маа Макутси беше приятна компания и пишеше на машина доста добре. Тя напечата доклада, който Маа Рамотсве й продиктува по случая на маа Малатси, напечата и сметката, която й изпратиха. Но като изключим това, маа Рамотсве не бе й възлагала никаква друга задача и вече се чудеше дали работата наистина оправдава наемането на секретарка.
И все пак секретарка трябваше да има. Що за детективска агенция е тази, която няма секретарка? Маа Рамотсве щеше да стане за посмешище без секретарка и клиентите — ако наистина дойдеха други, което беше съмнително — щяха да се изплашат и да избягат.
Разбира се, маа Макутси трябваше да отваря пощата. Но през първите три дни нямаше поща. На четвъртия ден получиха един каталог и уведомление за данък недвижима собственост, а на петия пристигна писмо, но адресирано до предишния собственик.
После, в началото на втората седмица, тя отвори един бял плик, целият в мръсни следи от пръсти, и прочете на глас на маа Рамотсве съдържащото се в него писмо.
„Скъпа маа Рамотсве,
Четох за вас във вестника — за това, че сте открили голяма нова агенция в града. Много се гордея за Ботсуана, задето вече имаме човек като вас в тази страна.
Аз съм учител в едно малко училище в село Катсана на трийсет мили от Габороне, недалеч от селцето, където съм роден. Преди много години постъпих в учителския колеж и го завърших с отличие. С жена ми имаме две дъщери и син на единайсет години. Това момче, за което става дума, изчезна неотдавна и никой не го е виждал от два месеца.
Ходихме в полицията. Те направиха голямо претърсване и задаваха въпроси навсякъде. Но никой не знаеше нищо за нашия син. Аз си взех отпуск от училището и претърсих района около селото. Недалеч от нашето село има няколко хълма със скали и пещери. Влязох във всяка от тези пещери и погледнах зад всеки камък. Но нямаше никаква следа от сина ми.
Той беше момче, което обичаше да скита, защото изпитваше силен интерес към природата. Непрекъснато събираше камъни и други подобни неща. Той знаеше много за гората и никога не би влязъл в опасност от глупост. Вече няма леопарди по тези места, а сме твърде далеч от Калахари, за да идват лъвове.
Ходих навсякъде и виках през цялото време, но синът ми не се обади. Погледнах във всеки кладенец на всеки фермер и във всяко село наоколо, помолих и хората да проверят във водата. Но нямаше и следа от него.
Как е възможно едно момче да изчезне от лицето на земята просто ей така? Ако не бях християнин, щях да кажа, че някой лош дух го е вдигнал във въздуха и го е отнесъл. Но знам, че такива неща не се случват в действителност.
Аз не съм богат човек. Не мога да си позволя услуги на частен детектив, но Ви моля, маа, в името на Иисус Христос, да ми окажете една дребна помощ. Моля, когато правите разследванията си за други неща и говорите с хора, които може да знаят какво става, моля Ви, питайте ги дал са чували нещо за момче на име Тобисо, на единайсет години и четири месеца, син на учителя от село Катсана. Само ги питайте и ако чуете нещо, моля Ви, изпратете писмо долуподписания, на мен, учителя.
