Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 37

Момчето се усмихна и поздрави в отговор. Видя в кабината двама души — млад мъж зад волана и по-възрастен до него. Знаеше, че са непознати, въпреки че не можеше да види лицата им. Имаше нещо странно в начина, по който този мъж говореше сетсуана. Местните хора говореха по друг начин. Странен глас, който изтъняваше в края на думата.

— Диви животни ли ловиш? — попита гласът. — Искаш да хванеш някой леопард в тъмнината, а?

— Не — поклати глава момчето. — Просто си отивам у дома.

— Защото леопардът може да те улови, преди ти да го уловиш!

— Прав сте, раа — засмя се момчето. — Не ми се ще да срещна някой леопард тази вечер.

— Тогава ще те закараме до вас. Далеч ли е?

— Не, не е далеч. Съвсем наблизо. Натам.

Шофьорът отвори вратата и излезе, без да гаси двигателя, за да може момчето да се качи и да седне. След това влезе, затвори вратата и превключи скоростите. Момчето се отдръпна назад — на пода имаше някакво животно, кракът му докосна мек влажен нос, може би на куче или на коза.

Погледна към мъжа вляво, по-възрастния мъж. Би било грубо да се взира в него и не можа да види много в тъмното. Но забеляза какво не беше наред с устните му, видя и очите му. Обърна се настрани. Едно момче никога не трябва да се зазяпва в по-възрастен човек по този начин. Но защо бяха тук тези хора? Какво правеха?

— Ето. Това е къщата на баща ми. Виждате ли — ей там. Където свети.

— Виждаме.

— Оттук мога да си отида и пеш, ако искате. Ако спрете тук, аз мога да си отида и пеша. Има пътека.

— Няма да спрем. Трябва да направиш едно нещо за нас. Можеш да ни помогнеш с нещо.

— Но те ме очакват да се върна. Ще ме чакат.

— Винаги някой чака някого. Винаги.

Изведнъж момчето се изплаши и се обърна да погледне шофьора. По-младият мъж му се усмихваше.

— Не се безпокой. Само стой мирен. Тази вечер ще отидеш на едно друго място.

— Къде ме водите, раа? Защо ме вземате със себе си?

По-възрастният мъж протегна ръка и докосна момчето по рамото.

— Няма да ти навредим. Ще си отидеш вкъщи по-късно. Вашите ще знаят, че няма да ти навредим. Нали виждаш, ние сме добри хора. Ние сме добри хора. Слушай, ще ти разкажа една история, докато пътуваме. Така ще си доволен и ще кротуваш.

Живели някога едни краварчета, които се грижели за добитъка на своя богат чичо. Ама колко богат бил той! Имал повече животни от всички в Ботсуана и те били големи, ей толкова големи, че даже и по-големи.

Веднъж краварчетата видели, че в края на стадото се е появило едно теле. То било странно, с много цветове по него, различно от всички други телета, които били виждали. И те били много доволни, че това теле се е появило.

Телето било много необикновено и заради нещо друго. То можело да пее една песен, която краварчетата чували всеки път, когато го приближели. Те не можели да чуят какво точно пеело това теле, но ставало дума за някакви кравешки работи.

Краварчетата обичали това теле, и понеже го обичали толкова много, не забелязали, че някои от другите животни се запиляват надалеч. Докато се усетят, две от животните били изчезнали — чак тогава те разбрали какво се е случило.