Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 32

Маа Малатси беше във втората фаза, помисли си маа Рамотсве. Тя беше започнала да подозира, че докато тя стои у дома, той се забавлява някъде, и естествено това подозрение беше започнало да я гризе. Вероятно имаше да плаща някакви дългове, макар да изглеждаше доста богата.

— Може би трябва да ми разкажете малко повече за вашия съпруг — каза маа Рамотсве, когато маа Малатси отпи от силния чай, запарен от секретарката.

— Казва се Питър Малатси — каза маа Малатси. — На четирийсет години е и има… имаше… тоест има собствен бизнес, продава мебели. Това е добър бизнес и той печелеше добре. Така че не е избягал заради кредитори.

Маа Рамотсве кимна.

— Трябва да има друга причина — започна тя и после продължи предпазливо: — Знаете какви са мъжете. Да не би да има друга жена? Как мислите…

Маа Малатси енергично поклати глава.

— Не мисля, че е това — каза тя. — Може би допреди година щеше да е възможно, но тогава той стана християнин и се присъедини към една църква, в която все пееха и обикаляха в бели дрехи.

Маа Рамотсве си записа това. Църква. Пеят. Дали не се е побъркал по религията? Подмамен от някой проповедник?

— Какви бяха тези хора? — попита тя. — Може би те знаят нещо за него.

Маа Малатси вдигна рамене.

— Не съм сигурна — каза тя с леко раздразнение. Всъщност не зная. Той ме покани да отида с него един-два пъти, но аз отказах. Така че в неделя излизаше сам. Всъщност изчезна тъкмо в неделя. Мислех, че е отишъл в църквата.

Маа Рамотсве погледна в тавана. Този случай, изглежда, нямаше да е чак толкова труден. Питър Малатси си беше тръгнал с някоя християнка; ясно като бял ден. Сега трябваше само да разбере коя е тази църква и щеше да попадне на следите му. Все същата стара и добре предвидима история; щеше да се окаже млада християнка, тя беше сигурна в това.

До края на следващия ден маа Рамотсве състави списък на пет християнски групи, които отговаряха на описанието. През следващите два дни намери водачите на три от тях и се увери, че не знаят нищо за Питър Малатси. Двама от тях се опитаха да я спечелят за вярата си; третият просто й поиска пари и получи една банкнота от пет пули.

Когато намери водача на четвъртата група, отец Шадрек Мапели, тя разбра, че търсенето е свършило. Щом спомена името на Малатси, отецът потръпна и погледна крадешком през рамо.

— От полицията ли сте? — попита той. — Полицайка ли сте?

— Полицайка съм — отвърна тя.

— Аха! — каза той скръбно. — Ясно!

— Тоест не точно полицайка — добави тя бързо. — Аз съм частен детектив.

Отецът сякаш се поуспокои.

— Кой ви изпраща?

— Маа Малатси.

— Така — каза отецът. — Той ни каза, че няма жена.

— Е, има — рече маа Рамотсве. — И тя се чуди къде е той.

— Той е мъртъв — каза отецът. — Отиде при Господ.

Маа Рамотсве усети, че той казва истината и че разследването действително е към края си. Сега всичко, което оставаше да се направи, беше да се разбере как е умрял.