Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 30

— Защо не? — отвърна маа Рамотсве. Тя беше чувала, че хората не обичат адвокатите, и сега разбираше защо. Този човек беше толкова сигурен в себе си, така убеден в правотата си. Но какво го засягаше какво щеше да прави тя? Ставаше дума за нейните пари, за нейното бъдеще. И как смееше той да се изказва така за жените, след като дори не виждаше, че ципът му е смъкнат до половината! Дали да не му каже?

— Жените са тези, които знаят какво става всъщност — каза тя тихо. — Те имат очи. Чували ли сте за Агата Кристи?

Адвокатът явно се изненада.

— За Агата Кристи ли? Разбира се, че съм чувал. Да, така е. Жените виждат повече неща от мъжете. Това е добре известно.

— И когато хората видят табела, на която пише „Дамска детективска агенция №1“, какво ще си помислят? — продължи маа Рамотсве. — Ще си помислят: „Тези дами ще разберат какво става. Тъкмо те ми трябват.“

— Може би — каза адвокатът, като поглади брадичката си с ръка.

— Да — каза маа Рамотсве, — може би. — И добави: — Ципът ви, раа… Май не сте забелязали…

Най-напред тя си намери къща, на един ъгъл на „Зебра Драйв“. Къщата беше скъпа и тя реши да не я плати изцяло, за да може да купи някъде и помещение за агенцията си. Това беше по-трудно, но накрая намери неголяма постройка. Това бе възвишението Кгале, в покрайнините на града, където можеше да се настани. Мястото беше добро, защото всеки ден по този път минаваха много хора, които щяха да виждат табелата на агенцията й. Щеше да е почти толкова ефективно, колкото ако пуснеше реклама в „Дейли Нюз“ и „Ботсуана Гардиън“. Скоро всички щяха да знаят за нея.

Постройката, която купи, в началото служила за склад, била превърната в химическо чистене, а накрая в магазин за напитки. От около година била празна и в нея живеели незаконно настанили се хора. Те палили огън вътре и във всяка стая мазилката на стената беше опушена. Накрая собственикът се върнал от Франсистаун, изгонил самонастанилите се хора и предложил запуснатото на вид здание на пазара. Явили се един-двама евентуални купувачи, но те били отблъснати от състоянието на сградата и цената й паднала. Когато маа Рамотсве предложи пари в брой, продавачът направо подскочи от радост и само след няколко дни тя получи нотариалния акт.

Покрай сградата имаше много работа. Тя нае един строител да смени повредената мазилка и да поправи ламаринения покрив и след като му предложи пари в брой, той свърши работата за седмица. След това маа Рамотсве се зае с боядисването на постройката и не след дълго и това бе свършено — отвън в охра, а вътре в бяло. Тя купи свежи жълти пердета и в необичаен за нея прилив на екстравагантност похарчи куп пари за чисто ново офис обзавеждане — две бюра и два стола. Нейният приятел господин Дж. Л. Б. Матекони, собственикът на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ й донесе една стара пишеща машина, която му беше излишна и която работеше съвсем добре. С това офисът бе завършен и можеше да бъде отворен — след като маа Рамотсве си вземеше секретарка.