Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 31

Това бе най-лесната част от всичко, което трябваше да се свърши. Едно телефонно обаждане в Ботсуанския колеж за секретарски и офис умения веднага даде резултат. Оттам казаха, че имат точно жената, която й трябва. Маа Макутси беше вдовица на учител и току-що беше взела изпита за машинописни и секретарски умения със среден успех 97%. Сигурни бяха, че тя щеше да е идеална.

Маа Рамотсве веднага я хареса. Маа Макутси беше слаба жена с издължено лице и коса на плитки, боядисана в червеникавокафяво. Носеше кръгли очила с широки пластмасови рамки, а на лицето й стоеше неизменна, но явно съвсем искрена усмивка.

Откриха агенцията в един понеделник. Маа Рамотсве седна зад своето бюро, маа Макутси — зад нейното, с пишещата машина. Тя погледна маа Рамотсве и се усмихна още по-широко.

— Готова съм за работа — каза. — Готова съм да започна.

— Хм — каза маа Рамотсве. — Все още сме в началото. Едва отворихме. Ще трябва да почакаме, докато дойде някой клиент.

Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че няма да има клиент. Цялата идея беше ужасна грешка. На никой не му трябваше частен детектив, още по-малко пък се нуждаеше от нея. Коя беше тя, в края на краищата? Някоя си Прешъс Рамотсве от Мочуди. Никога не беше ходила в Лондон или на някое от местата, където хората ходят, за да се научат да бъдат частни детективи. Никога не беше ходила дори в Йоханесбург. Ако някой влезеше и кажеше: „Вие, разбира се, познавате Йоханесбург“, щеше да се наложи да лъже или просто да замълчи.

Маа Макутси я погледна, после погледна към клавиатурата на пишещата машина. Отвори едно чекмедже, взря се вътре, после го затвори. В този момент една кокошка влезе в стаята и закълва нещо по пода.

— Къш! — извика маа Макутси. — Никакви кокошки тук!

В десет часа маа Макутси стана от бюрото си и отиде в задната стая да направи чай. Маа Рамотсве я помоли да направи любимия й ройбос и скоро тя се върна с две чаши. В чантата й имаше кутия със сухо мляко, тя я извади и сипа по малко в двете чаши. След това си изпиха чая, гледайки едно момче, застанало до пътя, което хвърляше камъни по някакво кльощаво куче.

В единайсет часа изпиха по още една чаша чай, а в дванайсет маа Рамотсве се изправи и обяви, че ще се разходи по магазините, за да си купи парфюм. Маа Макутси трябваше да остане, за да вдига телефона и да посрещне клиентите, ако такива се появят. Маа Рамотсве се усмихна, докато казваше това. Разбира се, че нямаше да има клиенти и тя щеше да затвори агенцията на края на месеца. Дали маа Макутси разбираше каква безперспективна работа си е намерила? Жена със среден успех 97% заслужаваше нещо по-добро.

Маа Рамотсве тъкмо стоеше край тезгяха на магазина и разглеждаше едно шишенце парфюм, когато маа Макутси нахлу през вратата.

— Маа Рамотсве — извика тя, — клиент! Има клиент в офиса. Случаят е голям. Изчезнал човек. Елате бързо. Няма време за губене.

Всички жени на изчезнали мъже са еднакви, мислеше си маа Рамотсве. Отначало се тревожат и са убедени, че се е случило нещо ужасно. След това в тях започва да пропълзява съмнение и започват да се чудят дали той не е избягал с друга жена както обикновено се случва, а накрая се ядосват. В етапа, когато са разгневени, повечето от тях не искат съпругът да се връща даже да го намерят. Искат само да получат възможност да му се разкрещят в лицето.